Трудно е да се разбере, какво мисли мухата, когато решително
скача от нас на масата и оттам на хляба ни. Комарът с точност знае какво иска.
Лепва се влюбен по-оголените наши крайници и унесен в пир, пие кръв. Мухата,
това насекомо, което явно са изпуснали от ада, тормози човека и всички животни,
които са имали нещастието да се изпречат пред гладният и поглед. Едва кацнала
на нас тя пуска алчно любопитен хобот с който явно иска да ни каже, че сме
добра, ухаеща хапка за нея. И понеже не издържаме на гъдела, който ни обзема се
опитваме да я прогоним махайки с ръка. Но знае се мухата е досадно насекомо.
Отново безпощадно каца на нас и започва да изнервя нашата спокойна до този
момент обстановка. Явно целта е, да
обърнем внимание на посегателствата и. Скача
щастливо по нас, пълзи, забива хобот, гъделичка, и когато се унесем в лека дрямка успява
дори, да ни ухапе. Не и стига това,
защото се навира в ушите ни, блъска се в очите, играе кан кан на потния ни
врат. Вечно гладна, без пощада се хвърля върху филията с хляб, която току що сме
извадили за обяд на масата. Махаме безпомощно ръце за да я прогоним, но тя
нехаеща пак се връща и каца именно там, на онова според нея, нейно място, с
което успява да предизвика гняв у нас.
Ругаем невъздържано и се опитваме да я ликвидираме. Понякога успяваме,
но в друг случай, досадното насекомо, носещо гордо името Муха се оказва доста
по сръчно от нас и бяга. После след успокояване на обстановката, жадна за игра се връща и бръмчи над главата
ни, дебнеща удобен момент да кацне на
олисялото ни теме. Хапейки ни, тя се
опитва да ни каже, че командва положението. И понеже ние не сме съгласни
с такова зверско отношение слагаме ушанка, с цел да скрием ушите и главата си.
Но естествено не успяваме да се опазим. Гадното насекомо, лакомо се втурва към
другите оголени части на тялото ни. Понеже е лято, то се знае, че сме облечени леко, с къс ръкав и панталони.
Мухата нагло се приземява на коленете ни и забива хобота си. Пъдим я, но тя пак
се връща. Макар жега, ние не устояваме и нахлузваме изпрания си работен
гащеризон. Това помага временно, защото мухата добила смелост за сетен път,
нагло влиза в очите ни. Всичко това го
прави с цел, да не скучаем. Но ние вече сме крайно сърдити. Не издържаме на напрежението
и скачаме чевръсто. Без да обръщаме внимание на болните ни, не отпочинали
крака, свиваме стар вестник и започваме усилено преследване.Най после
усетила се като дивеч, мухата от ловец става жертва. Размахваме без пощада
свитото хартиено руло и се опитваме без жалост да стигнем проблема. И когато
най после успеем да стигнем целта и размажем удовлетворяващо мухата пристига от
работа съпругата и ни се кара. На висок тон, тя споделя с нас, че няма да чисти.
Ние толкова много, сме се унесли в преследването на мухи, че целият таван е
омазан. Навсякъде размазани жертви,
които незнайно как дори за нас са успели да полепнат там. В този момент обаче,
ни причернява. Изнервени до крайност, внезапно ни се иска съпругата да е муха,
която с радост да размажем. Досетила отрицателната наша мисъл, тя безцеремонно
и съвсем безкомпромисно ни нарежда да
почистим иначе, ще спим в бараката отвън. Или, казва ако се ослушаме, ще ни
напусне веднага. Изплашени внезапно омекваме и послушни като добиче подкарано с
остен, хукваме да угодим на милата., като не спираме да мърморим тихичко:
-
Ех тези вечно досадни мухи! Дали са големи или малки
без значение! Винаги искат своето!
Нещастните ние мъже. Угаждаме
бързо, като вършим работата, която сами сме си създали. През цялото това време,
дори се опитваме да се предпазим от една хитра муха, която е оцеляла от
нападението. Без жалост мъстейки за
другарките си тя скача върху нас, хапе носа ни.
Той подсмърча недоволен, но няма как да се защити. В този момент и двете
наши ръце са заети с чистенето. Признавайки превъзходството на мухата ни се дощява, ние да сме на мястото и.
-Ех да бях муха! Щях да бръмча в
ушите на жената. Щеше да види тя! Как се издържа на такова положение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар