Когато излезем навън на улицата, нашият поглед неминуемо
забелязва многобройните кръпки, които украсяват достойно напуканият остарял
асфалт. Гледайки в тях, тръгваме пешком към близкия магазин за хляб. На пътя
срещаме хора, които поздравяваме, а
други просто отминаваме, защото превзети от мизерен живот, те просто не ни
виждат. Но ние, които все още се
надяваме на нещо хубаво тук, сме шокирани от гледката пред нас. Кръпките изцяло
са превзели нашенеца. Смутени от видяното навеждаме глава и пред погледа ни
цъфват кърпени обувки. Като, че ли у нас кърпежът се е наговорил и е превзел
безскрупулно всичко до което е успял да
се докосне. В парламента мислят с какви пари да закърпят бюджета на страната
ни. В болниците също. Лекарите се опитват да кърпят многобройните дупки цъфнали
в душите на хората. В кръчмата благороден кръчмар, ни лишава от последните пари
в джоба ни. Целта му е, посредством, негово величество алкохолът, да закърпи,
поне за момент стреса, който извира постоянно у нас. Как обаче да закърпим,
когато сме изнервени, изчезналият детски смях? Как да обясним у дома си, че сме
безработни от дълго време и няма скоро да има пари с които да закърпим семейния
бюджет? Автомобилите по улиците и те са повечето втора ръка. На тях също личи
докъде сме стигнали в стремежа си към по добър живот. Кръпка до кръпка! Къщите
по улиците с изронени мазилки, молят за нов живот. Повечето хора не могат да си
позволят да ги ремонтират поради липса на пари. Затова и по тях цъфтят кърпежи.
Но знае се на повечето места няма такива. Кръпки и руини! В това се е превърнал
животът у нас! А нови строежи! Строят хората с пари. Но те са малко. Има и
такива, които са робували в чужбина, за да могат после някак си да се устроят
тук. Но мисля си, че и те не са много. Повечето хора, предпочитат да живеят, далеч от родината
ни, макар да знаят, че в чужбина също не
е леко. В политиката ни често също правят кърпежи. Едни си отиват за да освободят място на други. Уж
по.достойни. Или по-хитри знаещи как да закърпват собственото си положение.
Излиза, че у страната ни всеки работи, срещу всеки. Сами с надежда за
оцеляване! С продиктувани условия от чужбина, кое да се закърпи и кое да се
остави на мародерите. Те са успели да проникнат в не една самотна сграда, която
претърсена и изядена е била докрай разрушена. Гладът нали трябва да се кърпи!?
А да се строи? Защо? Та нали всичко се внася от чужбина. За нашата мила
татковина! Оказва се, че ние сме -малка
лесно управляема страна. Чуждите интереси са по-важни от оцеляването на един
народ, принуден да живее от кърпежи. А дали така трябва да се живее! Кой казва,
че това е живот? Не е ли мъчително живуркане? Правото на могъщия богат който
определя, да бъдем или не! В това е въпросът! Дали сме достатъчно храбри, да се
опълчим срещу наложеното ни статукво и намерим по-достоен начин на живот!? А
кръпките? Те трябва да останат в миналото и забравени. Трябва ни ново начало,
което положително ще измъкне държавата от блатото в което се намира в момента.
За малката България, която ако има воля и смелост би стигнала Швейцария! Все
пак, нали сме в Европа!? Нима Европейският съюз, толерира единствено богатите
страни? Другите бедните са роби и подчинени! Демокрация нали! А ни убеждават,
че нищо по-хубаво не е създадено! Докога, ще вярваме на лъжи! Кръпките около
нас недвусмислено говорят и питат: „Защо?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар