сряда, 10 юни 2015 г.

Рекламен тормоз!



       Учудващо е!
Когато човек реши да  почива, винаги ще се намери реклама с която да смутят сънят му.
Тъкмо след нощна смяна бях изпаднал в летаргичен сън, когато острия и нетърпящ възражение звън на джиесема, ме върна буден в настоящето. Известно време се колебаех, дали да вдигна или не. Да но звънът съвсем нахално продължи упорит да чука в ушите ми. Не издържах тормоза и натиснах бутона за изслушване. Любезен женски глас веднага ме попита, дали е удобно да разговаря с мен.
-Я гледай ти! –възкликнах зарадван. –Коя ли е дамата интересуваща се от моята скромна особа? Дали ще ми определи среща или пък ще ми иска нещо?
Едва тези мисли преминаха, като буря през главата ми, когато гласът любезно поиска да ми осигури сателитна телевизия, като ми обясни добрите според тяхната фирма, условия. Да но, все още леко дремещ мозъкът ми, не реагира адекватно, защото устата веднага ме издъни:
-Съжалявам, но сега съм след нощна смяна! –чух се да казвам и веднага любезния женски глас ми се извини и попита, кога ще ми бъде удобно, за да се свържат отново с мен.
-Довечера, след 17 и 30! Тогава съм бодър и на линия…! –прозвуча отново не съобразителен гласът ми. Лошото бе, че когато се обадиха,след 18часа бях възпрепятстван обществено и просто анулирах мълниеносно звъна на джиесема.
-Е! –замислих се.-Отървах се!
Да, ама не! Точно на другия ден, когато бях на работа и изпълнявах стриктно моите служебни задължения, джиесемът отново провря нахалния си звън в ушите ми и вече познат женския любезен глас ми каза:
-Удобно ли е да разговаряме?
-Ами…-замислих се за момент аз. – На работа съм, точно сега…
-Извинете! –прекъсна ме гласът и добави:
-Кога ще ви бъде удобно да звънна пак?
-Довечера след 18часа! –изхриптя доволен гласът ми и за момент ме оставиха на мира. Съвсем  бях забравил за тормоза през деня, когато настоятелен звънът от джиесемът ми напомни за себе си и ме върна към рекламата.
-Извинете господине! Удобно ли е да разговаряме?-отново женския любезен глас , за кой ли път смути мислите ми. Не издържах на тормоза от двата дни и реших да ги изслушам Мислех си, че като чуя предложението им, ще бъда оставен на мира. Обясниха ми предимствата на сателитната телевизия, но ме лишиха от обстоятелството да чуя и недостатъците и. Като примерен гражданин, споделих, че ще обмисля изгодното им предложение и след размяна на любезности, като „приятен ден”, затворих. Естествено изобщо и не мислех, да се съгласявам с каквато и да е оферта. Дори безплатна! Не обичам да ме контролират, като ми казват, кое е добро и кое лошо за мен. Сам решавам дали ще кривна вляво или вдясно, пък може и направо да поема. Всичко зависи от мисълта ми в момента. Както и преди, бях забравил за обаждането, когато, то отново напомни за себе си с продължителен звън от джиесема. Точно тогава пак се бях прибрал след нощна смяна и мозъкът ми отново бе в летаргичен сън, но  много бързо ме върнаха в настоящето. Без да видя кой е досадника, вдигнах веднага и елегантния любезен женски глас напомни за себе си:
-Ало! Удобно ли е да разговаряме?
-Така или иначе вече съм напълно буден! Кажете!
-Извинете! Ако е неудобно… -опита се гласът да се извини, но аз го успокоих и дори помолих да продължи. Принуден бях да изслушам отново примамливата оферта. Добре, че съм спокоен. Друг на мое място, би изкрещял в слушалката и казал, че иска да бъде оставен на мира. Но аз, като културен човек им казах същото, че ще си помисля.
-Мислете бързо господине, защото времето изтича!...
-Ще се опитам! –обещах аз и в същото това време мозъкът ми щракна с мисъл: „Друг път! Как пък не!”
Сега чакам настръхнал отново да ме обезпокоят. Може би, ще съм разумен и да приема. А може би, не. Кой знае? Все пак зависи от обстоятелствата, дали ще съм на работа, дали ще спя или чисто и просто, ще им кажа най-после, чистосърдечно: „Не!”за да приключи продължителния рекламен тормоз срещу моята скромна личност..
В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар