Под вол теле

На  синът ми , който е студент за първа година, се налагаше да се яви на изпит по-психология. Беше се притеснил, защото много други, не бяха успели в начинанието си. Каза ми една вечер преди изпита:

-Лесно ти е на тебе, тате! Четеш си книга. Свиркаш си. А пък аз трябва да науча от психологията, какво значи „мисленето”? Ти случайно да знаеш, краткия отговор?

-Хм! –затрудних се аз. –Виж какво! Мисленето, хм мисленето… Я му речи на професоро, че знаеш и мислиш за тройка…  Може да се усмихне и да пише…

-Да бе! Веднага ще си заслужа двойката. А като си толкова умен, я ми кажи, какво знаеш за „паметта”?

-Какво за нея? Она паметта още не ми е изневерила. Кога беше малечок, кога ме издебна и порасна…?

-Стига тате с тия глупости! Нищо не знаеш, а на мене ми е притеснено. Случайно да имаш на представа, какво значи „въображение”?

-Е синко, това е най-лесно. Въображение, това е, „да намериш под воло, теле!”Я кажи, че не е верно!  Можеш ли?

Позасмя се синът на моя отговор и ми каза:

-За такива измислени приказки тате,веднага ще ми заковат двойка.

-Какво па знаят професорите? Они ми се видат много прости… Аз само си въобразих, че под воло има теле… Представих си го дори визуално… А они двойка…! Оправяй се синко! Сам чети!

Веднага след тия думи вперих отново уверен поглед във вестника, който ръцете ми, явно развълнувани от проведения разговор, здраво стискаха изпотени от напрежението създадено от зададените ми въпроси, за които нямах правилен отговор.

В. Софин