понеделник, 8 юни 2015 г.

Времето и то, като политиката



                                                      
         Хората твърдят, че времето е пари и струва скъпо. Но то е и загуба. Политиката също струва пари. При това много.
Нещастните метролози по-цял ден се мъчат да познаят времето, като се стремят с модерна техника да уловят въздушните маси. Уви! Безпощадно природата с успех ги изненадва, като плюе на прогнозата им. Дъжд пада там, където изобщо никой не е очаквал и то в такова огромно количество, което е трудно за преглъщане от майката земя. Интересното за нас в случая се получава, когато тръгнем без чадър нанякъде по-работа повярвали на обещаното ни от метролозите, хубаво, безоблачно време. Тогава неизвестно от къде изплуват тъмни облаци, които ревливо сипят студени сълзи върху дрехите ни. Подгизнали за секунди, проклинаме чадъра, останал на сухо у дома. Безсилни сме да се справим със ситуацията, възникнала спонтанно.
Когато обаче чуем смущаваща ушите ни прогноза и вземем мерки, уви времето напук не допуска нищо друго до земята, освен изгарящите лъчи на слънцето. Прекалено жадни, те се стремят да отнемат всяка влага по растенията и изпиват всяка капчица пот от нас появила се по, челата ни.
Докато ние хората се мъчим да хванем времето и го насочим в правилното русло на живота, с цел да ни носи само и единствено приходи, то ехидно ни се изсмива в лицето, като ни лишава от тях. Изсипва градушки върху градините и нивите ни, къса с помощта на вятъра от плодните дървета, клоните, листата и цъфтежа през пролетта и не се подава на увещания и молби.
Естествено продължение на времето е политиката. Политолозите попадат в същата ситуация, като метролозите. Напук на всички направени от тях прогнози, те не могат да познаят с колко точно процента ще спечели някоя от партиите, защото нямат никаква представа, кой колко пари е броил на избирателите, колко кебапчета е раздал, колко бира и вино са отишли за тази цел и дори предизборно колко обещания и успокояващи усмивки са направени за да успокоят и зарадват хората. Спечелилите властта бързат да умножат и узаконят печалбите си. Дори с различни средства да ги утроят. За това пред изборно използват всякакви подмолни трикове за да отстранят неудобните конкуренти. Нали всеки има кусури? Ако пък се окаже, че няма необходимо е да се създадат. Отнякъде изниква любовница, която се оказва просто позната и човека се оплюва. Измислят се дори компромати нарочно предизвикани с цел опонента да се откаже от предизборната борба.
Получава се също като времето, защото не можем да го познаем. Как тогава да имаме доверие и на политиката? Тя е изменчива. Ако избирателите ревът за нещо, трябва да им се даде. Естествено е това да стане устно, по-време на предизборен митинг. Веднага след спечелване на властта, рязко се дърпа килимчето под-краката на мнозинството и му се дава друго или нищо.
Затова, времето и политиката са непредвидими. Какъв ход ще предприемат, ще сипят ли огън и жупел върху главите ни, ще дадат ли работа и слънце за всички, единствено те знаят, как и кога да го направят.  А за нас манипулираните остава единствено утешението, че можем да облекчим съдбата, като ругаем непрекъснато лошото време и подкупните ни политици. Все пак, нали сме хора? Вълнуваме се, не се преструваме.
В. СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар