понеделник, 10 август 2015 г.

Хипократовата клетва



           Един чешит от близко село, отишъл по-спешност на лекар.
-Я да видим!- прозвучал любопитен гласът на доктора.
-Шчо ке гледаш докторе? Нали стоим пред тебе, цел? Видиш ме! Кажи шчо ми !?
-Я отвори, отвори…!
Селския чешит помислил че преглеждащият го лекар иска да му отвори шише с ракия и затова казал:
-Не носим докторе! Свърши пущината! Изпихме я до капка с жената… Нема как да ти отворим последната бутилка. Обещал съм я на свато. Он има трактор и ке ми изоре нивата за картофо. Да не копам на ръка с лизгаро…
-Абе! Не ти ща ракията. Отвори уста и кажи буквата –„А”!
-Ба! –отронил частица  на протест чешита.
-Не ба! Кажи „А”!-настоял леко изнервен преглеждащия.
-Ба-а!—пак избучал селския упорит шоп. –Ти ке ми кажеш, шчо да реча!
-Ама нали трябва да надзърна в гърлото ви господине!?
-Шчо ке му гледаш! Гърло като гърло. Сичко пие, само не бензин! Я пиши сега, една рецепта за кашлица и дай десет дена болнични. Оти да знаеш требат ми. Ке косим сено за стоката, а от работата пуста да остане, огън да я гори , не ме пусная  отпуска.
-А-а-а! не може!
-Оти да не може бе? На съседо Гено му даде двайсе дена, а на мене десет не даваш?
-Ама той беше наистина болен! –възпротивил се доктора.
-Да бе! Гено и болен. За тояга плаче он. Напил се беше като казак у селската кръчма. Като си пошел за дома, се лизнал пред домо си и се контузил. Да не пие като смок, като не мое да си носи гръбо. Кой му е крив? Значи така докторе? Не даваш а?
-Не мога. Това е в разрез с професията ми на практикуващ лекар…
-Па нали си дал клетва бе? –прекъснал го  недоволен чешита. –Забравих само как се викаше…?
-Хипократовата! –внесъл разяснение в мозъка на селсото момче лекаря.
-Да така май и викаха. Уж си я дал, па не даваш болнични? Оти си станал доктор тогава бе?
-Тая професия ми харесваше, за това.-уточнил становището си угрижен лекаря.
-Оно и на мене, по ми аресваше комшийката Мара, но нея Гено я излъга. Сега се мачим с куцата Пена. Ама нейсе… Да не те занимавам с глупости.  Я по добре ми кажи, колко искаш?
-Какво колко? –озадачил се за момент неразбрал нещо лекаря.
-Колко пари искаш та да ми пуснеш болничен…?
-А ма…! –опитал да откаже докторът, но млъкнал внезапно, когато невярващи очите му съзрели излизащата с лекота петдесетолевка от кесията на чешита.
-Айде! Пиши! –подканил го шопът. –Оти ливадите, мене чекат!
И без да чака подкана и да се колебае дори за момент, с премерено движение чешита мушнал парите в горния джоб на престилката на доктора.
-Така кажи бе! – казал лекаря, който добил внезапно впечатление от жеста на клиента си. –Ето! Пиша веднага двайсет дни и след тях, после пак да дойдеш на контролен преглед! Така добре ли е?
-Добре е, ама за тебе. Оти петдесетолевката, моята де, се скри у твоя джеп. Ама нейсе… Както и да е! За мене беше важно да окосим ливадите, па после ке му мислим. А сега, остани со с здраве! – прозвучали прощално в ушите на доктора, последните изречени думи на селския чешит, който наложил с ръце каскета на изпотената си от зор глава. Взел подписания болничен лист и като пропуснал излишната рецепта за кашлица, припнал към село, където ливадите чакали само него и режещата му работна коса.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар