На лечение!

     Споделих с приятел неволите си, край реката, когото случайно срещнах по-време на риболов:

 - Е-е…!  У тая наша държава, много ни лъжат бе!?

„Вземете кредит господине!” –молиха ме, дето се вика, едва ли не на колене. И аз поне съм отзивчив човек се съгласих… Но, не за друго, а защото ми дадоха пари на ръка. Да, но никой от служителите в банката не посмя да ми каже, че трябва и да ги връщам. При това с удобна лихва за тях…

А за мене кво!? Бачкай, търпи и изплащай! Да ама като се озорих от работа и бъбреците ми пустите, като ме свиха от болки… Не е за разправяне. Пристигна жертвоготовна и винаги на поста си бърза помощ. Вярно малко закъсняха, но в трафика вечер след работа се случва…

Вкараха ме в градската болница за изследване.  Кръв, урина, рентген. Всичко, както се полага. Лошото обаче е, че никой не ми каза предварително за заплащането. Навсякъде, като гарвани видели сирене, лекарите грачеха срещу мен: „Такса! Такса и тогава преглед!”  Не е за вярване, но прибраха и стотинките от джоба ми.

След обстоятелния оглед на моето скромно тяло, ме изпратиха горе в отделението за вътрешни болести. Посрещнаха ме на вратата и ми се радват. „Защо се смеете бе?” –обърнах се към сестрата, а тя вместо отговор ме запита:

-Платихте ли си таксата?

-Каква такса още не съм платил? –парирах въпроса на медицинското лице с мой, като че ли приготвен нарочно. Така изглеждаше поне, защото бях вдигнал рамене, недоумяващ за безплатното здравеопазване у нас, с което се гордеехме извънредно много. Все пак грижа за човека…!

-Извинете ме господине за нахалството, но тук при нас в отделението се плаща за кревата и белите чаршафи ,по-време на престоя, когато ще ви лекуваме. -обясни ми прилежно сестрата и ме изпрати, долу във фоайето. Там любезна служителка се опита да вземе петте останали самотни в джоба ми стотинки, но като видя отчаяната моя физиономия се отказа и ме изпрати да си вървя. Да но пустите му бъбреци, болят и настояват за безплатното лечение в болницата. Затова прибягах до дома си, откъдето взех походното легло с което обикновено щъкам на палатка по-планината, няколко чаршафа за смяна и трикрако столче, което пък ползвах на реката за риболов. Върнах се в отделението. И нито лук ял, нито чесън мирисал влязох в стаята, която от преди ми бяха показали и разпънах кревата. Успешно сложих и възглавницата. Опънах дори чаршафа и се проснах в цял ръст, очаквайки прословутата безплатна медицинска помощ. Едва бях успял да направя това и дори притворих от болка очи, когато шокирана медицинската сестра влезна и ме почна:

-Ама как може господине!? Нали тука има легло. Защо си взел походно?

-Извинете ме госпожице! Вярно! Имате! Но аз нямам пари. Всичко взеха от банката. Месечното задължително прихващане за кредита опоска, спестяванията ми… За това не можах да платя таксата си по настаняване…  -не довърших аз оплакването, защото медицинското лице ме прекъсна.

-А-а…!  Не може да лежите тука…! –започна възмутена да ми обяснява сестрата.

-Защо не? Леглото, нали си е мое!? Възглавницата, чаршафите също. Трикракото столче за сядане и то приятелски ми помага с присъствието си….

-Нали заемаш място бе! –сопна ми се разярена от обяснението сестрата.

-А ми тогава… В коридора може ли?

-Абе! Я се разкарай от тука. Марш от отделението…! Или плащаш или няма лечение…!

-Извинете ме за нахалството госпожице! Но нали здравеопазването, все пак е безплатно? –изгърмях последния си патрон предчувствайки, че медицинското лице ще омекне. Нищо подобно, обаче не се случи. Вместо това тя гракна срещу мене:

-Безплатно…!  Без пари, безплатно жена ви може да идва на посещение при вас. Церовете, илачите де, дето ви ги тъпчем в устите, нали и те са без пари бе!? –продължи да ме обработва уверена в правотата си сестрата, но като видя бликналите в очите ми сълзи каза:

-Я иди в общината! Пиши се социално слаб! Вземи бележка от там и ела да те лекуваме!

„Виж ти! Виж ти!” –размислих се аз докато бършех сълзите на лицето си. „ То имало вратички бе! Задни! И аз да не знам!”

Припнах свит от болки, към общината, но там попариха надеждите ми за безплатно лечение.  Обясниха ми, че имам работа и не съм безработен. Когато им казах оплаквайки се, за взетия кредит, който изплащах, ми казаха:

-Да сте мислили, когато сте теглили господине!

С такива убийствени думи, прозвучали в  пребледнялото ми от напрежение лице,отказаха да дадат, животоспасяващата бележка.

Поради тази причина, не можах да се върна в болницата за лечение. С болки и скърцане на зъби, отидох на следващата сутрин на работа. Там съответно ме уволниха, защото бях забравил да се обадя, че съм на лечение. Пък и без болнични… Не можах да докажа нищо…! Ако бях успял да заплатя  дяволската такса, щях да се лекувам а и работата нямаше да ми избяга. Сега съм без здраве и без пари! Дойдоха кредитори и  описаха имуществото ми. Съблякоха и последната ми останала риза…  Но! После с умело скритата от мен палатка,походното легло и верния приятел, трикракото, скърцащо столче се изнесох в гората. Тук на чист въздух и вода, безплатна от извора, ще изкарам някак лятото… ! Къде риба, къде горски плодове и гъби… Треви, киселец…  Ще преживея!

Пък после ще видим… Може наесен бележка да взема… За социално слаб, безработен и немощен… Тогава със сигурност, ще успея да се вредя за така желаното от мен безплатно лечение в болницата. Виж! За работа, не мисля! Хем трудно се намира, хем пък и на възраст съм дето се вика. Нека! Нека работят младите. Щом знаят да пушат трева, значи могат и да работят.

След споделените мои преживявания с приятеля, който бях срещнал случайно край реката на риболов, сякаш товар падна от плещите ми. Вече по-уверен крача и с надежда гледам на безплатното наше здравеопазване. Добре е че го има. Иначе, немислимо е без него…!

В.СОФИН