събота, 22 август 2015 г.

Да покажеш език!



        Момък от наше село, преди да тръгне за чужбина се отбил при адвокат да се посъветва:
-Виж шчо! Требе ми работа. Тука нема. Затова съм решил, там у Германията да търсим. Кажи ми сега, кое е най-важното да знам, за да се уредим?
-Няма страшно господине! –с успокояващ глас адвокатът започнал да пълни празната глава на Дончо.-Щом покажеш език, не само ще те разберат, но и лесно работа ще намериш!
-Брей! Оно било лесно, а язе се бех малко притеснил! –казал Дончо и платил за отличния съвет, който умния адвокат му дал.
Напълнил резервоара на колата си, втора употреба, но запазена и като се прекръстил смело, потеглил за Германия.  Когато стигнал там, видял шосетата ширнали се, гладки лъскави, като пода, който майка му всеки ден търкала у дома и сърцето му джигитско неиздържало. Настъпил педала на газта и се понесъл скоростно. Да но полицаите в Германия се оказали активни, а не спещи и много скоро успели да го спрат. Единият от тях се опитал да завърже разговор с Дончо. Да обаче, нашето селско момче и думица не разбрало. Сторило му се, че говорят на български, но толкова бързо, че не  уловил, нищо от изреченото.
-Кажете бе!? Шчо ломотите!?  Шчо искате от мене!? Оти ме спрехте!? –опитал се Дончо да  ги впечатли с диалога си, но безуспешно. Минали няколко минути и селското момче, започнало да се поти от напрежение.  По едно време, внезапно в празната кратуна светнало. Та нали адвокатът му бе дал съвет. Защо да не се възползва. Щом покаже езика си и всичко ще се оправи. Решил се Дончо и като се усмихнал приветливо, извадил езика си скрит зад зъбите и се изплезил. Сащисани от това явно изкарано показно неуважение, полицаите веднага го арестували и подкарали към управлението. По пътя Дончо мърморел уплашено:
-Чекайте бе хора! Шчо съм ви направил, та ме арестувахте?
Диалогът му останал без отговор. В полицейския участък се опитали да го разпитат. Всичко обаче, се оказало безуспешно. Макар да пробвали с френски, испански, италиански, немски и дори английски с който били почти уверени, че ще се получи. Но при Дончо ударили на камък. Въртял той безпомощно очи,  пред всички в участъка и повтарял:
-Шчо!? Шчо казахте бе хора!? Я говорете по бавно, оти нещо не ви разбирам!
Най- после, като погледнали личната карта на нашето селско момче се разтърчали и намерили човек, който знаел български. И ето, че в ушите на Дончо прозвучали дълго чакани, като музика разбрани слова.
-Господине вие нарушихте закона за управление на МПС. Карали сте с превишена скорост с ограничение. Не видяхте ли знаците? Подлежите на сурова глоба! Разбрахте ли, какво казах? –добавил преводача, неубеден, че Дончо ще вникне в изреченото от него.
-А-а-а! Разбрах ви! Но не ми стана ясно, дека съм сгрешил? Никъде не видех знаци на пато. Явно беха избегали некаде… Оти немаше…  На полицаите показах език, за да се разберем, но не успехме…
-Вие господине сте се изплезили най-възмутително и некултурно пред пазителите на закона у нас. Имали сте обаче късмет, защото все пак, те са се отказали да подадат обвинение срещу вас за нанесената им обида.
-Ама, я шчо съм виновен…! Така ми рече адвокато. Вика ми, щом покажеш език на запад, у чужбина де… И ке те разберат…. Вместо това полицията ми си нафърли, като да съм бил бандит…
-Вижте какво господине! Вашия адвокат ви е казвал да използвате английски език.
-Е! Как да го ползвам, като моя е български…!?
-Чужд не знаете ли?
-От дека бе! Та я съм завършил четвърти клас само… Не знам нищо.  Па и езико ми е един у устата. Ей го де, крием го зад зъбите. Не ми се проясни едно. Оти се пак ме арестувая!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар