Въпреки забраната
да спи нощно време, по време на работа пазачът Гурльо обичал да си ляга, сякаш
е у дома си. За целта редовно се събличал по-гащи и си лягал в направен
саморъчно импровизиран креват. Не изгасвал лампата в помещението, което пазел
за да се види отдалече, че не спи, а пази. Веднъж обаче изпратили човек да го провери.
През късните часове на нощта, с тиха дебнеща стъпка проверяващият се промъквал
до обекта, като единствената му цел била да хване Гурльо в нарушение. Изведнъж
в тъмното, без да иска се препънал и се чуло дрънкане. Пазачът Гурльо рипнал
бързо, като ужилен от пчела. Нямал никакво време за обличане. Трябвало да се
измисли нещо, при това на секундата, иначе щели да го уволнят. Протегнал се
изгасил лампата в охраняваното от него помещение, и като застанал до леглото
смъкнал гащи и зачакал. Проверяващият отворил вратата, видял, че не свети, и
докато се протягал да запали казал:
-Ей Гурльо! Шчо угаси бе? Да не спиш?
Когато помещението било отново залято от светлина, проверяващият
се огледал и занемял. Със спокоен глас невъзмутим, Гурльо отвърнал:
-Оти шчо! Ти да не сакаш у светло, да те оправям.
Щръкналото мъжко достойнство на Гурльо говорило
недвусмислено, че не се шегува. Уплашен проверяващият преглътнал и бързо се
изсулил от обекта. До ушите му, обаче го стигнали думите:
-Чекай бе къде хукна!? Тъкмо се бех приготвил…
Това ускорило още повече хода на проверяващия, който повече
никога от тогава не се осмелил да проверява нощем Гурльо.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар