Десет лева за пиене!

В едно село от софийска област, един кривокрак младеж, обичал да пие ракия. Често  отказвали в кръчмата да му сипят, защото нямал пари. Веднъж така му паднало пердето, че измислил да изнуди баща си. Издебнал стария да влезе в кошарата в която отдавна не гледали животни и залостил вратата след него. Усетил баща му, че става нещо нередно и подал глава от малкото прозорче отстрани:

-Шчо правиш бе! Маскара! Отваряй бързо,  ке те спукам от бой!

-Нема да отворим.  Ако обаче дадеш десет лева за пиенье у кръчмата, мое и да те пуснем.

-Шчо? Отваряй веднага бе говедо!- Продължил баща му ядосан да кълне големия си син. –Само да те докопам, ке те смелим от бой!

-Да бе! Говедото си ти! Оти се инатиш и не даваш десетте лева за пиенье!

Баща му обаче бил непреклонен. Кривокракият му син Тренчо, най- безцеремонно оставил стария си родител заключен в кошарата.

Минали няколко часа и близките от къщата почнали да го издирват. Никой не се и досетил да провери обора, където отдавна вече нямало крава. Тренчо мълчал и само се подсмихвал.

-Ти оти се хилиш бе? –викнала срещу него старата му майка. –Да не знаеш нещо?

-От дека па я точно ке знам! –свил рамене Тренчо и  отишъл да си ляга. Обезпокоени, по-малкия му брат и майка му продължили търсенето. Всичко било безрезултатно.

Минала нощта и рано сутринта, когато още никой не бил станал Тренчо подновил атаката си за десетте лева.

-Размислили ли татко? Чекам!

-Чекай ! Но освен бой друго нема да отнесеш!

-Ей инат старец бе! Не дава! Нема да те пуснем, да знаеш! –заканил се Тренчо и оставил затворен баща си.

Минало обяд и стария огладнял, пък и вода му се допило. Когато се появил Тренчо с искането за пари, най-после склонил и му дал. Вместо да го пусне обаче, кривокракия момък щастливо се изсмял и куцукайки се запътил към кръчмата, без да обръща внимание на виковете на баща си. Пътьом срещнал по-малкия си брат, който още издирвал стария. Щом го видял Тренчо му казал:

-Я бе келеш! Баща ми, те вика нещо у кошарата. Требеш му за нещо.

Без да подозира пъкленото дело, което Тренчо бил свършил по-малкия брат веднага се отзовал на повика на бащата. Изненадата му била голяма, когато видял какво е станало. Освободил стареца от затвора му. Разлютен като оса, без да губи нито миг, хукнал в посока към кръчмата. Кривокракия Тренчо не бил стигнал още до нея, когато бил настигнат и след като му взели трудно взетите десет лева , бил заслужено набит. Така и не успял да намокри гърлото с ракия -пострадал той самият!

В.СОФИН