В самотна звездна тишина
компания прави ми снега.
Вървя ухажван от луна,
обзет от мисъл за жена!
Самотен облак съм в нощта,
пълзя разсеян, мъчен от тъга.
Ранна чакам, мила заранта,
да светне пролетна дъга!
Знам че там скрита любовта,
е оставила за мен следа.
Нея вечно търся по-света,
да стопи в гърди леда!
В мен да вдъхне сили.
Нов да открие хоризонт.
Да усетя как очите
мили,
греят пъстри в моя дом!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар