За господин Никой или Някой?

Всяка година изпадам в умопомрачение.  Не защото съм луд. Луди са други. Та може ли всяка година да има избори? Е у нас има! Щом пари няма, поне избори да има!

 Миналата година избрахме президент, а по миналата кметове. Преди две правителство, а преди три Европейски парламент. Ама чудесничко си живеем тука. Щом стане напечено и хоп оставките почват да валят. А може би след като са се заситили, а според мен нищо не засища така глада, както парите в огромно количество, тия бившите управляващи, дават шанс и на други да надзърнат в кацата с мед. Така де! Всеки е в правото си. Вярно то не е на страната на народа, но поне успява да зарадва някои отровно, никнали издънки в обществото ни.

   Но както и да е! Стягам мисли в рамка. "Защо? Ще попитат някои от вас приятели. Защото рекламата по-радиото казва, че гласуването е задължително, а съдът пък реши, че е незаконно да се иска-"Всеки народа за гушата да стиска!".  Така че, хем е задължително в рамка, хем е свободно. Демокрация нали?

   И ето сега, блъскам главата си в перваза на прозореца, за да се сетя, за кого дадох последния си вот. И за кого, по-дяволите, да ме извините за израза, трябва днес да гласувам? Стои дилемата пред мен, а изход така и не виждам. Отдавна мисля, че квадратчето с господин "Никой" в листата удовлетворява моите събрани през годините чувства. Така де! Не може всяка година избори нали? Даже ушите ми, /Боже мой не вярвай на всичко което чуват те!/, и те разбрали, почувствали полета на времето, ужасено се свиват в предчувствие за есента. Може би нов, парламентарен избор? И какво от това? Пари за това има нали? Това е най-важното! Другото, че хората нямат работа, че се изселват от България и, че нямат права, /А имат ли?/ явно изобщо не е важно.

  От друга страна пък мисля, че ръката ми, дясната може и да пусне вот за господин Някой! Или пък лявата ще се излъже и като се плъзне в тая посока, ще гласува естествено пак за господин Някой! Е този Някой уж ще бъде различен, но посоката братя не се залъгвайте, тя е една. Не ние определяме бъдещето на децата ни, а други по-властни, по охранени и ужасни нали?

  А може би, пък и да не разхождам крака в почивната си Неделя до урната? Да ги моря с поредните глупости? Да но тя милата госпожа Неделята, ще чака. Може и сълза да пусне, ако не ме види там застанал като жертвено агне, готово доброволно да подложи тънкото си вратле на колене. Все пак идва Великден и някои избраните де, в бъдеще, трябва да се облажат. Защото дами и господа, догодина или пък на есен, кой знае, и други ще искат цяло агне за себе си.

  Неведоми са пътищата господни! Това е клише, което често всеки употребява. Не за друго, а защото най трезво отразява събитията у нас. Времето, е най-знаещо за всичко. То лекува язви, то прави нещата непоносими, но само ние тука сами решаваме съдбата си. Но за това е и нужен кураж, нали?

 България над всичко, а изглежда, че всички други държави са с поне кураж над нас.

  Все пак госпожа Неделята милата, е само една дадена за почивка през седмицата. Не се смята съботата, защото има хора, които работят имено тогава. Та тя, ще се зарадва, истински, като види физиономиите ни, не само моята там, цъфнала от щастие пред изпотените от нетърпение урни, които всяка година с готовност гълтат вечно гладни, пусканите в тях, задраскани с кръстчета и особено усърдие бюлетини.  Не зависимо колко горчилка остава в последствие в устата ни, вече трябва всички да сме успели, сготвили в сънищата, вкусен избора си.

Може би вотът, ще бъде за господин Никой или пък за господин Някой! 

   Избирайте дами и господа гласоподаватели!

По-съвест братя! По-съвест! Да ама тя струва пари нали?

Избирател за пари гласува,

защото гладно магаре,

има сили да танцува,

едва, когато със зоб,

мил, кандидат го дарува?

В.СОФИН