Изтече от пръсти девствена
с любов нечакана се пръкна!
Поздрави всички чувствена -
вълшебна поезията не млъкна!
Свободно пусна римите да бягат.
Думи извиращи подреди в редица.
Ченгелчета красиви, пипала протягат
на лист подскачат, играят ръченица!
Любов, магия, всичко има.
Сълзи текат от планината,
където с нишка невидима
потокът бяга към реката!
Изкрещя уплашен вятър бурен.
Листа зелени, удивено зашептяха.
Откровен дойде дъждът печален.
Капки водни с блясък засияха!
Изтече гръмка в тишината...!
Пролетно удари сред цветята...!
Предизвика паника в тъмата,
роди поезия, даже и зората!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар