-Ей наборе, съседе!
-Що сакаш Гунчо?Солта ли е свършила при тебе, захарта ли?
-Не-е! Сичко имам Трифоне, само глас немам!
-Имаш, нали те чувам!
-Абе я имам, ама за изборите не знам! Цела седмица ме
ухажваха партиите. Некои с концерти,
други с досаждане наливая, бира кебапчета и даже вкиснало вино...
-И ти какво? Още не си продал гласа си?
-Не-е! Та я съм патриот! Левата партия ме моли да си дам
гласо за них...
-Добре! Даде ли го?
-Кандисах...! Целувайте ръка на бая си и готово! - обещах им
аз.
Един с чувство
посегна да ме лизне, но близна само среднио пръст, оти другите своевременно бех
успел да скрия и прибера в юмрук.
-Тогава сигурно си избрал десната партия Гунчо? И язе съм за
нея!
-Ти мое да си, но я не! Колкото и да ме уважаваха и ухажваха,
колкото и метани да ми правеа! Не!
-Защо?
- Ами рекох на кандидато от нашио град да се наведе с двайсе
лева от уважение към белите ми коси и тогава щех да кандисам... Тъкмо сведе
глава в почит и се опита да извади кесията си от джобо, коленото ми пусто
немирно... нали го знаеш страда от артрит, рипна и го прасна в зъбите... Обеща
ми да ме съди...!
- Е-е! Оти си толкова лош Гунчо? –възкликнал съседът
впечатлен.
-Лош съм верно! Лош! Ама не съм галош! И яз съм спал сит у
кош...!
След разменените
интересни реплики със съседа, Гунчо човекът без глас, но с мисли народни за вас,
се прибрал вкъщи за съботен размисъл, на ракия с мезе от праз!
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар