Обгърната с воал прозрачен
идваш нощем във сънят ми.
Аз се вглеждам в теб вторачен
в нежен плен на очи прекрасни!
Смутен към теб ръце протягам,
но хващам сенките на здрача.
Не се предавам, пак посягам -
готов съм за любов да плача!
Усещам как пресъхва ми душата.
сърцето буйно, играе ускорено.
Горещи сълзи смущават тишината,
неспящи чувства, мигат откровено!
Внезапно в миг, очи отворих -
обгърната с воал прозрачен
стоеше ти, какво ли сторих,
все още съм в плен вторачен!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар