Когато вечер луна засвети,
стих се ражда при звездите.
Тогава влюбени поети,
вдъхват вяра на мечтите!
Свирят вън мелодия щурците.
Светулки с фенерчета проблясват.
Танцуват сенки край върбите,
в реката рибки, сребърни играят!
Шуми вятър с тон любовен,
розите в градините поклаща.
Издул бузи вечно неуморен
росните треви прихваща!
Окъпани от тишината в мрака,
прегърнати са стиснали ръце.
Знаят двама, любовта ги чака -
светлинка на биещо сърце!
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар