Късметът го заведе в художествена галерия. Докато
погледът му шареше от картина на картина, внезапно изпита чувство, че го наблюдават.
Озърна се, и я видя. Красиво облечена, млада дама гледаща не другаде, а право в
него. Нещо мило имаше в усмивката и. Тя го разтапяше, зовеше... Не устоя на
повика и. С подкосени от вълнение крака тръгна към нея олюлявайки се, като
пиян. Почувства се влюбен. Тъкмо я наближи, дори протегна ръка за близост,
когато отвън слънцето, което галеше залата вътре внезапно изчезна, затулено от
забързан, дъждовен облак. Изведнъж чистата, блага усмивка на красивата
непозната, вперила сластен поглед в неговите очи, изчезна. Вместо нея, сянката
от облака с ирония му показа поглед, който го гледаше не влюбено а присмехулно!
Все пак докосна с
ръка розовите и полуотворени устни замечтан, които заедно с очите на дамата от
портрета за един миг само, го бяха накарали да се почувства напълно щастлив.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар