С въображение
Красив кадър
погледът ухажва! Втурвам се да правя поредната снимка. Да но, тя неочаквано
изплашена от нещо, хуква да бяга. Гоня я запъхтян. Преследвам я, като гладно
куче надушило плячка. Почти я стигам! Тъкмо успешно нагласявам обектива, когато
ненадейно снимката се скрива сред клека в планината.
Дивата коза, която
до-скоро пасеше отстрани на едно от рилските езера, избяга. Уви! Моят шанс за
снимка се стопи без възвратно...
Или не! Та клекът,
който не избяга стои и се усмихва срещу ми иронично. Виж ти! Дивата коза също е
там. Трябва само въображение, за да я видя и заснема. Отдъхвам си облекчен от
придошлата като бърза река, мисъл. Кадърът стои пред мен, не бяга. Снимам и
пиша отдолу под-фотото: „Коза насред клека, която се вижда с много въображение!“
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар