Папаракът който досаждал на цветята

                                           

   Имало едно време и днес го има в него, папарак!

   Папаракът, който досаждал на цветята, правил необичайни снимки. Дебнел с апарата си на всеки ъгъл, алея парк, тераси, градини и къде ли не. Едва никнало цвете, не показало още изцяло прелестта си било заснемано от Ленко. Преди да се втурне сред необичайно свежата палитра, той се отказал от хората, които го посрещали с недоверие.

„Друго нещо са цветята“ –мислел  той. „Не могат да се оплачат, нито да протестират, когато ги изненадам сред храстите. Въпреки това вчера за малко пак не ме биха едни неразбрани. Мислели, че ги дебна на терасата, където се опитваха усамотено да правят любов.  Аз просто исках да хвана в обектива, двете саксии с неизвестни в тях, усмихнати чаровно цветя. Наложи се да се спасявам с бягство. В парка пак се случи същото. Надникнах с апарата си зад една пейка, където сред цъфнал розов храст, който исках да заснема, отново две влюбени лица попречиха да хвана най-добрия кадър. А те милите рози току що бяха пуснали пъпки. Тъкмо ги хванах на кадър, когато изненаданите физиономии на момче и момиче ме втрещиха напълно. Те обаче не се помаяха, а с обидни думи ме подгониха. Какво да се прави, като рисковете на професията са такива. Уж живеем в свободна страна, а се оказва, че и едни съвсем обикновени цветя не мога без да пострадам да увековечая.

 На морския бряг, където макове се усмихваха на плажа и бяха обект и възхищение от моя страна, също не минаха без произшествия. Отнякъде изникна разярен мъж, който бил с чужда булка на морето. Подгони ме и никакви молби от моя страна не помогнаха. Строши обектива гадняра. А и челюстта ми кроше отнесе.

 На изпроводяк ми рече:

-Снимай на друго място!

-На кое!

-Където няма хора! –изрева в разбитото ми лице и ме остави хлипащ и в недоумение.

 Пък аз, нали това се опитвам да правя. Обаче тъкмо когато наглася кадъра и хоп отнякъде изскача човек. Аз не се крия, а те се крият. Все аз виновен, че цветята са родени с романтика да предизвикват нежни чувства и в двата пола.

 Какво да снимам? Все си задавам тоя прост въпрос. Чудя се! Тръни! Не! И там за моя изненада се гушнали двама мазохисти, неизвестно с какви цели. Храсти! Не става. Скрили се зад тях пак някакви индивиди, практикуващи свободната любов. Как да изкарвам хляба си? На където и да насоча обектива все в грешка. В ресторантите също бях предупреден да не снимам цветята там. Току виж съм уловил без да искам някой с ранг на министър на интимна среща с колежка. После и да обяснявам, ще бъде късно. Ама виж, нали съм папарак, защо пък да не снимам. Криене му е работата.“

    След тоя размисъл папаракът Ленко започнал да прикрива с букет цветя апарата си и да снима  изненадващи фото сесии. Неизвестно за него, как там в тях понякога изниквали, попаднали учудени физиономии на хора, опитващи се да общуват свободно, любов.

„Все пак трябва да се изкарат и някакви пари нали?“ –мислел Ленко, защото разбрал, че комбинацията между хора и цветя се оказала най-печеливша.

А папаракът си е папарак, независимо какво снима, все ще бъде изненада за другите хора, нали!?

В.СОФИН