Цветята са най-чистите и верни очи на Земята. Те не се
вълнуват от политиката, която хората правят. Не се тормозят за успешни
задкулисни сделки, не се мръщат зад гърба на човек, отминал ги с безразличие.
Различните
цветове, които имат не ги правят врагове по-между им, нито пък завистници.
Цветята не мразят
стопаните, които са забравили да ги поливат на време. Красивите, чисти очи на
Земята обичат всички. Без разлика от пол и принадлежност към клубове или партии.
Дори нежно прегръщат хората изпращайки ги в последният им земен път.
Въпреки добрите
чувства на цветята, все се намират някои индивиди, които ги мразят. Безсъвестно
те, тъпчат цветните градини, мачкат, късат и унищожават. Разхвърлят тези нежни „сълзи“,
по-площадите сякаш са тръни, ненужни никому.
Човек се пита, ние
ли сме разумните същества, които обичат Земята? Ние ли сме бого избраните, които
сме в правото си да рушим всичко?
Едва ли!
След като не
виждаме, нито пък усещаме малките живи и особено красиви „очи“ на Земята с какво
повече сме заслужили да управляваме свят който се задъхва от нашето често
срещано безразличие.
Нима парите са казали
всичко? Нима друго няма?
Цветята никнат! Ние
се раждаме. Растем заедно. Увяхваме по-различно време. Но за разлика от нас
цветята не изпитват жажда за власт с която да управляват в подчинение целия
свят. Просто никнат, усмихват се пръскат свеж аромат наоколо и накрая си отиват
без да възразяват, без да се мъчат да останат, още малко на белия свят.
Нима това не е повод
да се учим от тях на чист живот? Нима не трябва да загърбим омразата си и да
бъдем щастливи всички. Уви! Егоизмът ни пречи. Докато дишаме все ще намерим,
някой който да ни ядоса и вместо да види усмивката ни, той усеща силата на
юмруците ни, никнали от нервното напрежение от стреса и ламтежа по-парите,
които правят нашия човешки свят нещастен.
А можем да бъдем като
цветята, чистите „очи“ на Земята, но трябва да го осъзнаем и поискаме всички. За
един свят в който има място само за любов и омразата я няма. Цветята го знаят
по-добре от нас. Животът е кратък и трябва да се изживее с достойнство и разбира
се, чиста усмивка, която не плаши никого.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар