Опитвам да среша
думите. Чеша ги често с гребен. Махам слабите от които падат тръгнали влакна.
Най-неудобните с буйно цъфнали кичури слова опитвам да подрязвам, но те с
хитрост се изплъзват от моето крехко писателско внимание.
Все пак успявам
донякъде да среша няколко думи, като: поздрав, усмивка и любов. Заменям ги често със
слово излияния като: „Гепи приятел!“, „Що се хилиш бе!“ и „Обичам те, защото
просто не знам, какво друго да правя!“.
Не подаващи се на влияние думи се оказват с политически оттенък. Няма как да среша думата
премиер с шефе, министър със слуга на народа и депутат неизвестно как богат.
Все някой, ще бъде недоволен от гребена осигурил прическата. Току виж мен
срешили. Веднъж с осигурена ми държавно прическа, удобна за някои хора, едва
ли бих се осмелил да реша на друг думите.
Но времето знае, умно е. Рано, късно всеки от
нас се оказва подкастрен с нова сресана физиономия. Дали ще бъде с думи горчиви,
дали със сладки които изплуват най-бързо, те ще решат бъдещето ни, което
единствено времето управлява и реши така както желае.
В.Софин 
Няма коментари:
Публикуване на коментар