четвъртък, 13 декември 2018 г.

Всеки е уникален!

     Днес усетих, че Слънцето грее и за мен. Мислех си, че съм някакъв боклук, плюнка някаква....  Оказах се уникален! Все още не мога да повярвам. Тръпна, щастлив!!!
 Та кой съм а!? Бедно селско момче, едва припечелващо хляба си. Да ама днес, на прегледа докторът, господ здраве да му дава и светиите закрилят, ми обясни като ме попита от какво се оплаквам. Аз и да плача, никога! Тук там ме боли, ама не е болка за умиране. Като минах рентген се започна:
-Имате болни бъбреци!?
-Знам докторе. –отговарям усмихнат.
-Простатата ви алармира!...
-Знам докторе, от възрастта е!
-И фарингитът...
-Кво за него?
-Дращи Ви гърлото!
-Знам!  Дращи за мастика!
-Не трябва да пиете, черният Ви дроб...
-Знам! –прекъсвам доктора. –Алармира!
-Жлъчката...
-Знам, прекъсвам го пак и добавям:  „Не работи.“
-Гастрита ви вече е, язва?!
-И какво от това? –питам аз. –Хапчета не пия!
-А, трябва!
-Само ако сипеш мастика докторе? –усещам се да казвам и почервенявам от внезапен, срам.
-Знаете ли...
Прекъсвам го с думата: „Знам!“
-Какво знаете, че сте болен ли?
-А бе знам, че ако не си купя пиене ще карам на вода....
- Не трябва да пиете! –чувам заповедни слова от устата на лекаря.
-Да! То, не трябва и да живея...
-Интересно! –прекъсва ме докторът. И аз се чудя...
Този път беше мой ред да попитам:
-Какво?
Вместо отговор дочувам, въпрос:
-Как сте още жив?
-Нали дишам? –задавам и аз, моят въпрос.
-Да, дишате! Но според изследванията, които ви направихме... Вие сте мъртъв! Уникален случай!!!
Не знаех, че съм случай. Все пак стана ми, ясно, че съм уникален. Това ме зарадва, а и обясненията на доктора, също.
-Всеки е единствен! Неповторим! Дори двама близнака създадени от един и същи генетичен материал са различни. Характерите им не се напасват!  
-И какво? –чувам се да питам любопитен, сякаш виждах вече пред себе си, награда.
-За това и трябва да полагаме грижи, за всеки болен...
- Е аз не се чувствам болен, докторе.... Само недоволен!
-И защо?
-Защото за Коледа, сега иде...  А виж ти пък, Коледата я обичам...  Само, че тогава, няма кой гратис да ме черпи...!?
-Вън! –чувам изнервен гласът на лекаря, неочаквано добил високи децибели и се изнасям...
„Къде?“
    Ясно къде...! В най-близката кръчма, че от тоя разпит ми пресъхна гърлото. А то, какво е виновно, че не иска да пие от "Системата“, а мастика? Все пак съм, уникален, нали?! Не аз го мисля, каза го пред мен, докторът! А щом той, го е казал, значи има право, че системата има нужда от игнориране за да бъде уникална... За сега, политическа се види... Само жалка!!!
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар