Самохвалко

     -Е-е-е! Много съм добър да знайш... Много ме бива! – възкликва самохвалкото и ви почва в кръчмата, където сте имали нещастието само защото се познавате като съученици, да го поканите на чаша бира.

-Толкова съм преуспял, че сега като ти кажа, ще останеш без думи от завист. Пари бол! Жени също! Коли всякакви, всеки ден... Влияние имам, власт...

Тука не издържате и прекъсвате тирадата на съученика ви:

-Ама вярно ли? Аз бях чул от Гюро, друго...

-Какво? Клюки от завистник!?

-Не-е! Бил си изгонен от съпругата?

-Какво толкова, нали имам любовници...

-И те са ти били шута!...

-Е, имам кола...

-Спрели са ти я заради неплатени данъци и превишена скорост.

-Хм! Ама, че клеветник бил комшията Гюро! Но, да знайш ще се поправи всичко! – не се предава съученикът и Ви доверява, че е спечелил от тотото.

-Три милиона... Да знайш! Цели трички милиона, спечелих! Ще видиш как влиянието и властта, е и жените ще се върнат при мен и ще пълзят в краката ми...

-Да ама...

-Няма ама, мой човек, няма! Много ме бива да знайш...! Много! Съвсем скоро и във властта ще вляза...

-Нима кмет на село!? –иронията  против самохвалкото внезапно извира от  устата ви.

-Глупости на търкалета! –пресича мераците ви самохвалкото да се подиграете, и добавя важно:

-Купувам пост направо в министерството...

-Сигурно обслужващ персонал? –дълбаете душата на самохвалкото с иронията си.

-На най-висок пост... Министър да знайш!

-Сигурно заместник? – продължавате да оспорвате, чутото.

-Обиждате ме! Министър на културата, да знайш!

-Ти! Министър на...

-Да аз! –прекъсва Ви горд от себе си самохвалкото и успява дотолкова да ви омае, че му поръчвате, втора бира.

-И колко ти струва, ако не е тайна? – не издържате и пускате любопитството си на свобода.

-Трите милиона, брат!

-Трите... Ти луд ли си или полудяваш  човече?

-Не! Само  перспективен съм станал... Перспективен да знайш!...

Внезапно отзад зад двамата съученици проехтява смях и един  познат глас, Гюровият се обажда:

-И голем самохвалко да знайш, Голем! Всичко, което каза е лъжа. Нема грам истина.

-Да бе! –обажда се почти не притеснен от чутото, самохвалкото и добавя важно:

-Малко само...

Тука Гюро, който се усмихва на ракиязад двамата съученици, прекъсва кандидата за министерско кресло и казва:

-Верно е едно! В министерството е, но като чистач на тоалетни!

-Какво от това! Нали и това е работа! –отблъсква атаките на Гюро, самохвалкото.

-И не е спечелил от тотото три милиона, а...

-Сигурно нищо? –чувате се да питате, впечатлен.

-Не! Пет хиляди лева от търкане на билетче... Цели пет и ги даде наведнъж за да има възможност да чисти тоалетните на големците... Само като си помисля, припадам от смях! – на това място Гюро избухнал дотолкова, че дори обърсал и сълза появила се от чувства.

-Смей се ти! Смей се! Но, който се смее последен, ще се смее най-добре, да знайш... –обажда се почти обиден съученикът самохвалко и добавя сякаш реже замръзнало масло току що извадено от хладилника:

-Колкото съм по близо до тоалетните, толкова повече ще усещам мириса на пари, да знайш!

-Вярно ли бе? – не издържате и любопитния направил свободен избор въпрос никне на устата ви почти усмихнат.

-Вие... Вие! Двамата, нищо не разбирате от бизнес... То ако си спомнят главите Ви и Хитлер беше тръгнал от ефрейтор пък стигна чак до райхспрезидент... Като нищо може да успея и в кресло на министър да стигна...

Само не разбирам как може да се хващаш в мухоловката на Гюро? Не стига, че ме покани на бира, а слушаш глупостите на моя прост съсед.

Да ще Ви кажа нещо и на двамата... Да ме запомните хубаво! Мене много ме бива ей! Много! Тепърва ще плезите езици като чуете за мен...

-Ама ти вярно бе!? Станал си голям, самохвалко!  - казвате Вие, плащате бирата и излизате заедно с Гюро, сподирен от силния глас на самохвалкото, който е толкова силен, че дори и на улицата ви хваща:

-Неверници! Тепърва ще видите колко много ме бива, ей... Тогава ще дойдете и ще се молите... На колене ще падате, но да знаете искам само да знаете, че за вас пост министерски и в тоалетната, няма да има... Няма!

В.Софин