Казват, че като вдигнем нещо било изумително! Вярно!
Вдигнах! Е не онова, което всички си мислите, макар, че и то
не е излишно...
Но, с инат вдигнах нервите на шефа. Наказа ме!
Вдигнах настроението на жена ми... с цвете! Усмихна се и
поиска другото нещо.
Вдигнах вежди политически. Закопчаха ме физически!
Повдигнах тон лирически. Не се хареса. Бил комунистически!
Вдигнах котаракът Тошко от моята възглавница, където спеше.
Усетих изумителни добре наострените негови нокти, по кожата си.
Опитах се да вдигна децата за училище сутрин. Нарекоха ме
уважително „Гад“, който не уважава сънят на другите.
Вдигнах звънящ телефонът. Оказа се тъщата. Създаде ми работа
за да не скучая цял ден във Фейсбук.
Осмелих се да повдигна очи към планината, която се усмихваше
насреща ми. Усетила ме, тя се засрами и бързо се скри зад облаците, които
плуваха близко до нея.
Вдигнах нервите на крупието в казиното. Измъкнах се оттам,
едва по гащи...
Вдигнах цели пет лева от пътя, където лежаха самотни.
Кръстът ми протестира и сега, секнат ходя като препариран.
Цял живот вдигане някакво. Ако не вдигаме ние, ни вдигат
нервите другите. Повдигането също не е излишно. Но най-изумително е, че без
вдигане нищо не се получава. Тогава?
Трябва да се вдигат нещата
от време на време, за да разберем, че и ние живеем и сме тук, а не на
чужда планета!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар