петък, 28 декември 2018 г.

Нов проект


         Отдавна една мисъл го мъчеше. Не му даваше миг, спокойствие. Когато почти се беше отчаял, изникна идея. Париж. Сподели я с баща си, който го изгледа почти скептично. Въпреки това се усмихна и даде не само разрешение, но дори заплати, пътя на Младен до Париж.
След полета от София, обзет от противоречиви чувства, докато вървеше пеша, Младен раздаваше погледи по улиците. Не прекъснато различни неща привличаха очите му, които от толкова много взиране, почнаха да се оплакват сълзейки по-малко. Въпреки това, и надеждата, която го крепеше още не беше успял да я срещне. За момент изпита вълнение виждайки двойка гълъби в близкия парк по който премина. Дори завидя на двама млади влюбени, които  кацнали на една пейка успешно чуруликаха любов. Отмина ги с въздишка. Нямаше време за това сега.
Толкова много неща звучаха покрай него опияняващо, смущаващо.
Намери сили да продължи пътя си. Едва влачеше нозе почти отчаян, вече изморен, когато внезапно едва минал ъгъла на улицата я видя. Спря ударен не само в коленете но и в очите. Не вярваше, че това се случва. Нима не беше я видял в съня си, същата? Да! Тя беше!
Разтреперан от глава до пети от внезапно нахлулото в порите му младежко вълнение Младен се закова на място. Знаеше си, че тук ще я срещне... Любимата му!!!
  Без да губи време с един жест извади тефтерчето от джоба, заедно с молива и се втурна да я скицира. Чертите и бяха невъзможни. Едновременно привличаха, галеха, биеха погледа и дори пръскаха от сенките си на великолепие. Слънцето си играеше с нея, създавайки чудеса.
С щастлива усмивка Младен приближи и я докосна. Дори започна да гали една от страните и  изяло погълнат от нея.
 Изведнъж мъжки напрегнат глас прозвуча на френски до него. Озърна се, хванат на местопрестъплението. Пред него се материализира полицай.  Пазачът на реда видял объркването на Младен  премина на английски, което на български прозвуча така:
-Какви ги вършите господине? Какво правите? Имате ли документи за самоличност?
Безмълвен сякаш ударен в говора, Младен подаде за проверка паспорта си. Усърден заради постоянните заплахи от тероризъм в Париж, полицаят се вгледа в българина и вече леко усмихнат го попита отново:
-Все пак какво душите наоколо?
  Без да е успял да осъзнае действията си напълно, мълчаливо Младен показа тефтерчето си. На него стоеше вече почти напълно скицирана, изящно красивата бяла сграда на ъгъла на улицата. На полицаят му се видя  изменена донякъде, но все пак успя да разбере, че става въпрос за нея. Обзет от чисто любопитство, пазителят на реда попита:
-И за какво ви е всичко това?
Най-после Младен, който мълчеше до този момент отвори уста, която само с две изречения обясни всичко:
-Аз съм архитект! Търсех и намерих, нов проект!
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар