През деня кротко
седяха. После наистина неизвестно от какво направо, полудяха. Трепнаха и оживяха. Раздираха се светлинки
докато кипяха...!
В мен чувствата ухапаха съдбата и любов вкараха, насила у
душата!
Валсуваха пред
втренченият ми от щастие поглед разноцветни играчки. Играеха въодушевено
малките лампички в мрака. Звездата на върха и тя пееше обзета от коледния дух,
който се носеше наоколо заедно с „Тиха нощ, свята нощ...“
А в гирляндите вплетени в зелените коси на елхата сияеха
събрани вкупом очите на децата, които с нетърпение очакваха на дядо Коледа
шейната!
Вятърът немирник и той се мушкаше доволен със снежинки по
лицата и само гълъбите гладни се свираха
в Метрото под Земята...
Животът впрегнат като добиче се раздаваше... Грееха усмивки.
Падаха топли неразбраните сълзи... И всичко това на Коледа, която очакваше да
види единствено и само щастие и радост в душите на всички нас. Поне за миг,
минута, поне за час! Всички заедно на пътя, където всеки от нас търси и иска
само едно, обич и разбирателство...
За една по весела Коледа, приятели!!!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар