Трима души на почивка без да се смята колата -трета последна част

          Без да спори с нас тримата, колата се отбива вляво и поема към град Разлог. Макар и не изморена още решава да не спира сама, а с помощта на сина ми, който паркира до река Язо. Уникалното на град Разлог е, че е разположен между трите  планини, Рила, Пирин и Родопите. Слизаме. Тръгваме към центъра към площад "Преображение". Тук погледа ни се спира на уникална сграда строена в началото на двайсти век. Годината 1925 на нея, прави впечатление с това, че именно тогава градът получава новото си име. Именно тогава Мехомия става Разлог на 26март.  Отстрани до нас, цъфтят посадени пролетни „очички“ в различен цвят. Или теменужки, които дават простор за очите желаещи повече красива светлина. Пред нас се намира паметника на Никола Парапунов, участник в партизанското движение през втората световна война. Зад него се спускаме към четрите чана,които всеки може да пипне и удари. Следва „Козирогът“-/изваяна от метал фигура на алпийски козирог на която майки могат да снимат децата си/ и Централния Градски Парк с красиво езеро в средата, обрасло с красива зеленина и  миещи бреговете, плачещи върби. До него виждаме направен от мраморни морени, възстановен древен слънчев календар, съставен от дванайсет животни. Заек, прасе, кон, петел и др. Близо до нас се намира и къщата на Никола Парапунов, сега, Исторически музей в Разлог. Толкова много фонтани, толкова красота, не бях виждал в рамките на един град. Нашите погледи също се спират на, паметниците на Пейо Яворов и на загиналите във войните българи.

      Много скоро в нас се взират кубетата на църквата „Свето Благовещение“. Уникална чешма с кръст, до нея предлага прохлада за ожаднелите пътници. Интересна като архитектура е и сградата на държавното лесничейство. Минаваме моста и се устремяваме към височината зад града, където ни чака гледка към трите планини Рила, Пирин и Родопите. За да стигнем там обаче трябва да изкачим хълма Голак. За целта минаваме покрай чешма по стълби до гробищния парк на града. По панорамна алея  наречена „Стъпалата“  тук е изградена уникална еко пътека, която има 54 места с пейки за почивка и 30 места, от които се разкриват приятни за окото, гледки към Града Разлог и планините, зяпащи също от високо всичко и сякаш се надсмиват над нищожността на пътниците осмелили се да хвърлят очи към тях. Отстрани неразцъфтял люляк и навързани по него мартеници показва, че избраното място не е случайно. Очите ни се хващат по площадките, на които има изградени бих ги нарекъл чудеса. Дърворезба на „Разложки Чауш“. /Чаушите са въоръжените пазачи в местния старинен обичай „Старчевата“. Според традицията това са млади мъже неженени, облечени в обредни костюми, състоящи се от голяма островърха шапка, изработена от кожата на коза, а на кръста си всеки от тях носи по четири чана и в ръцете държат камшик./ А направени ниши с въртящи се снимки показват и , какви животни, уникални растения и гъби се намират тук като местни забележителности. Не на последно място най-горе ни посрещна, изградена 12 метрова кула от желязо за съзерцаване на планините Рила, Пирин и Родопите. Прозира до нас и близката, Разложка котловина хванала града в прекрасна примка.  От другата страна съзираме освен стадо овце, овчарско куче и водач, и  две красиво сгушени села. Не издържаме и правим снимки за спомен. Планините и гледките са с явен приоритет, но и ние също така си позволяваме да съхраним лицата си на лентата.

    Слизаме с явно нежелание от наша страна, надолу по стъпалата водещи към града, където, навсякъде розовото и бялото в различните дървета цъфти и ухае. В парка, а от дворовете надникват срамежливи теменужки, заедно с други усмихнати щастливи, любопитни, пролетни „очички““- /Цветя/.

   Насладили се на едно от чудесата бих казал на света, град Разлог без да се свени ни покани на обяд в местната механа - „Разложка мааза“. Вкусно приготвени ястия от гъба манатарка и други местни кулинарни изкушения, задоволяват вълчия ни апетит. До нас на голяма маса хора събрани от няколко нации, също обядват. Различните езици се смесват с уникалната народна музика и песен. 

   Приключението в Разлог ни се услади, но както се казва, всяко начало си има и край.

Тръгваме отново. Все пак не за да се приберем в почивния дом "Предела, където сме отседнали, а да накараме колата да се размърда още малко. Този път целта ни е близкото разложко село „Баня“. Минералните води там са били ценени още от римско време.

Нашата спирка се оказва хотел „Римска Баня“ с огромен двор в който освен паркинг има и красива чешма близо до входа му. Докато чеша с поглед околността впечатлен и от близкото изцяло, дървено финландско „Селище“, което се строи до мен, милата влиза за информация в сградата. Много скоро обаче офертата за басейн от трийсет лева спира ентусиазма и, че ще се види изкъпана тук.

Все пак настроението ни, не се оказва мрачно. Синът ми натиска педала и колата, неговата най-после се осмелява да поеме към почивната база. Естествено от толкова послушание от нейна страна е да я оставим на мира за заслужена почивка.

    Вечерта минава интересно. Оказваме се почерпени  с десерт от служителите на почивния дом.

Рано сутринта си взимаме довиждане с тях и с кучето Мечо, което ни изпраща прощален поглед. Но не и преди милата да го погали и се снима за спомен с него. Макар и съвсем ограничено, пребиваването на Предела, четири дни, тя вече бе намерила истински и верен, приятел в неговите очи.

Бариерата е вдигната и колата на сина с явно нежелание потегля по обратния път вкъщи.

Спираме за кратък отдих в град Благоевград. Красиви, добре оформени цветни алеи, фонтани и престижния американски колеж спират погледа ни. Големия площад с пейки, показват град, който диша свободно престижа си и с право.

Многобройни гладни гълъби навсякъде чакат да бъдат нахранени. Докато обядваме избрана по наш вкус пица, раздавам от трохите и, на птиците пърхащи с крила до мен. Виждаме и как река Струма лениво влачи водите си, когато надникваме от моста към нея за поздрав.

   Изживени красиво емоции, гледки. Чудесата на България и нейните красиви планини, кътчета, които нямат равни по света...

Всичко това през очите на трима ни. Трима души на почивка без да смятаме послушния автомобил, който осъществи без затруднения за нас, видяното. Заповядайте и вие пътешественици, да се насладите на частиците пръснати навсякъде български природни и изваяни от човешка ръка, красоти!

В.Софин