Да бъдеш хрисим!

                                                                        

    Не знам за вас приятели, но колкото и да се опитва човек да бъде хрисим все ще нагази някой недоволен.

Човек се простира според чергата си! Хубаво, ама ако някой все пак желае да я издърпа под нозете ни... Какво тогава? Хрисим съм!

Крушата пречела на съседите в моя двор. Отрязах я. Черешата също, защото костилките прескачали в комшията. Наказах дръвчето с отрязване. Хрисим съм! Но все така продължавах да преча. Писал съм! Пък защо да не пиша? Доноси не правя! Просто се възхищавам на литературата. Нямал съм право. Хрисим съм! Сега пиша само на тъмно като целта е да не пречи светлината от моя прозорец на комшията, който трябва да става рано за работа.

Кучето ми било без намордник в моя двор.  Много съм си позволявал! И не само това, а моя четириног приятел щъкал свободен, без да бъде вързан. Пречел... Познайте на кого? Аз пък си мислех, че животните имали права. Да ама в двора ми, нямат. А отвън още повече. Глобите дебнат всеки пес показал муцуна навън. Хрисим съм! Вързах кучето! Умря от мъка!  Да но това не беше достатъчно. Имал съм листни въшки на сливата. Трябвало да я отрежа, защото пречела... Брей да му се и не види! Това пречи, онова пречи, аз преча... Хрисим съм! Дали да се махна? Да ама това не става с магическа пръчка. Ако пък попадна на други съседи, които не могат да ме гледат. Какво пък... Хрисим съм, ще се движа с маска. Да, ама опасен съм щял да бъда. Ще ми трябват, очила тъмни за дегизиране.  Да, ама съседите нови или стари, ще се обидят.

Просто не знам? Дали да бъда хрисим или да се зъбя!?

Намръщих се и се разлаях!

Съседът усетил на живо, идеята ми, ме заплаши с намордник за бяс! Хрисим съм! Приех го! Започнах да се движа с тъмни очила, намордник и очаквах да ме приберат... Да, ама кой го е зор да храни още едно гладно гърло в лудницата.... Прибраха ме в районното, където ме посъветваха... Мирно де! Сега ме чукат с тъпа болка бъбреците и гледам да се прибирам у дома си по тъмно. Не за друго, да не преча на комшията да си пие в двора ракията... И не само това! Да не съм трън в нечии очи. Така де, хрисим съм. Нямам воля, нямам настроение, но имам... Всъщност, какво имам? ЖИВОТ! Да ама живея ли? Или пък вече съм умрял, възнесъл съм се и други хора мислещи се за големи личности, любезно ми казват какъв да бъда, какво да правя, или накъде да завия. Започнах да вия! Нали съм завалия, прибраха ме отново. Този път успяха да ми връчат жълта книжка. Хрисим съм! Приех я!

    То, човек ако се огледа, колко хрисими сме станали... Отстъпвай българино, отстъпвай, но само там където е нужно и където волята ти, ако е твоя не е пречупена докрай... Все пак и аз като Никола Вапцаров: „Дишам, живея...  и стихове пиша тъй както умея!“

Хрисим друг път! Намордник друг път! Сега накъде? Накъдето ми видят очите... Напред и без очила!

В.Софин Размисли под лозата, която пречи с ластарите си на комшията!