Трима души на почивка без да се смята колата - втора част

          

         След кратък размисъл приемам поканата от страна на сина ми да се поразходя, а той да направи поредната си тренировка по ориентиране в подножието на част от Пирин планина.

Тръгваме с колата до някъде. Отбивката вдясно по шосето, говори за писта с име „Предела - Кулиното“. Решавам да я видя лично и след като се разделям с моя син, поел грижливо пътя  на тренировката си, тръгвам и аз. Моят път се оказва асфалтиран и води нагоре като прави често завои. Вървя и снимам тази част на Пирин планина през ранната пролет на април. Цъфнали встрани сини минзухари спират за миг устрема ми. Докато се възхищавам на особено красивите "Гълъбови очички", билка, която излиза между старите опадали минало годишни листа на широко листен бук, успявам да се срещна и с бялата съсънка, която правеше компания на усмихваща се в червено "Лисичина" или още наречена, "Петльови гащи".

Малко преди да стигна целта си две коли ме задминават.

Вече съм пред табелата с надписи, от които е видно, че именно тук започва царството на планината. Национален парк Пирин е представен с „Баюви дупки“. Този парков участък, се състои от дървесните видове, букът и бялата мура, черен бор, черна мура, ела бял бор, смърч и др.

От растенията преобладава мечето грозде и алпийският лапад.

Животинския свят е представен с дивата свиня, мечката, дивата коза, сърната, вълкът.

Птиците трипръстия кълвач, глухаря и пернато ногата кукумявка.

Резерватът „Баюви дупки- Джинджирица“ е от най -старите защитени за опазване територии. Историята му почва още през 1934година. Площта му е 2841,4 хектара.

   Всичко това ми става ясно от прочетеното на табелата. Зад нея виждам малка ледено стичаща се рекичка. Отстрани до нея цъфнали в изобилие се смеят многобройни оцветени в синьо, минзухари. Наблизо до мен двама души на видима възраст към шейсет години, пълнят вода от изникнала сред буките чешма. Заговарям ги.  Доста любезни те ми обясняватт, къде се намира ски пистата „Кулиното“. Бях тръгнал в грешна посока. Тук пътя се делеше на две. Върнах се наляво и заедно с тях тръгваме към ски пистата. Преди това по тяхна покана, отпивам вода от чешмата, над която расте голяма бука. Разбирам от единия от тях, че  е работил няколко години именно тук, през зимата като ски гардеробиер. Пред мен съзирам ретранслатор и нещо като планинска хижа, която се оказва чайна. Това ми става ясно от любезните местни хора, които идват заедно с мен.

Единият от тях като видя жълт цвят се наведе да бере билки и ми зададе въпрос:

-Знаеш ли коя е тази...?

-Подбел –отвърнах с усмивка и като виждам смайването му обяснявам:

-Използва се при кашлица и при настинка...

За интригуван той обясни, че много хора не познават основните билки, а те са полезни.

-Зная това –казвам и дори обяснявам, че сина ми съм научил да ги разпознава в гората.

Разделяме се като приятели. Те се връщат при колата си, защото бързат за Разлог, а аз поемам към върха на пистата. Изглеждаше близо, а се оказва далече. Има остатъчен сняг. Също и цъфнали непознати билки отстрани, откъдето  на места прозира почвата. Внезапно започва да вали. На тази надморска височина, пада сняг. Тъкмо се чудя, какво да правя, когато джиесемът  се обажда от джоба ми. Разбирам, че синът ми е приключил с тренировката и ме чака. Тръгвам донякъде с нежелание обратно по пътя, от който бях дошъл.

Разбрал, че съм далече синът ми пристига с колата, която няма право на почивка и слизаме бързо надолу. По пътя ми съобщава за срещата на  домашен любимец - миловидно куче с което се бяха сприятелили докато бягал през гората по време на тренировката си. Спираме за да го погалим и аз си позволявам без да искам разрешението му и без до да се сърди и хапе, да го снимам за спомен. Наблизо има вила от която явно бе излязъл, констатирах аз. Изглеждаше нахранен, а и усмивката не падаше от муцуната му.

Взимаме си довиждане с него и хващаме шосето в посока Благоевград. Този път завиваме вдясно към Рилския участък на Предела, където се намира почивния дом в който сме настанени и където ни, чакаше благоверната.

  Доволни от преживяното се събираме заедно тримата, там за вечеря. След бутилка бяло вино и добро настроение избираме план за утре.

А утре се оказва, град Разлог, който ни очарова с многобройните си запомнящи се от високото,  планински гледки.

Тръгваме рано сутринта без да смятаме настроението на колата, която е принудена да дойде с нас.

Поемаме по маршрута и много скоро вляво се сблъскваме с табелата, която съобщава на очите ни, че пред нас е град Разлог.

И ето ни вече там...

...........................

Следва продължение

В.Софин