В залез блеснало морето!

Блеснало от слънчевия плам
с две очи гледа ме морето.
Огледално синьо и без срам
в мен прозира даже и небето!

Шумят с пети вълните боси.
Брегът омаен, стих твори.
вятърът с вечните въпроси,
следва в залез, оставени следи!

Слънчевите зайчета едва се гонят.
Вечерта прегряла, къпе се в морето.
На залез в мълчание, сенките се таят...
все още даже, в мен прозира и небето!
В Софин