четвъртък, 26 март 2020 г.

Размисли по време на карантина



Ако не търсехме лесно как да отрежем клона на, който седим, сега нямаше да сме в бедствено положение.
Ако нещата бяха под контрол сега нямаше да сме под карантина.
Ако на всички им беше чиста съвестта, сега нямаше да изпитват угризения от стореното в ущърб на човечеството.
Ако не си завиждахме за всяка стотинка спечелена по честен път, сега нямаше да изпитваме угризения, че сме пропуснали  шанса си, да бъдем по добри.
Ако има някой, който печели от създадената ситуация, това е Природата, която не търпи налагане от наша страна.
Ако фармацевтите бяха искрени сега нямаше да има реклами, които да ни усмихват с мисълта за универсалното хапче.
Ако липсва свобода на действие значи сме под контрола на  карантината.
Ако нямаше въздух, нямаше и да има, коронавирус!
Ако клаустрофобията е наблизо, това означава, че сме под карантина в дома си.
Ако имаме поводи все още да се усмихваме, това не значи, че слънцето отново е изгряло за нас както преди и не е оставило горчилка на всеки от нас в душата му.
Ако се пазим прекалено много от заразата, има опасност да забравим сутрин да поздравим съседа си от отсрещния балкон.
Ако не ни съобщаваха всяка минута, дори секунда за положението в света за развитието на вируса, бихме си помислили, че сме се измъкнали сухи от положението.
Ако не бяха затворили градовете, сега нямаше как по тях да се разхождат диви животни дошли самостоятелно на любопитна, екскурзия.
26.03.2020год. Самоков


Няма коментари:

Публикуване на коментар