Монтекатини Терме и Монтекатини Алто през погледа на туриста, нощем
Хотелът, „Конкордия“, където
оставаме да спим се намира в градчето Монтекатини Терме отстоящо на четиридесет
и пет километра от Флоренция. За съжаление пристигаме по тъмно и няма как да се
насладим на големия парк в центъра, трите минерални извора и магазините със
стоки. Но сме приятно изненадани от Здравко, нашият гид, който ни призова да
усетим атмосферата на приключението...
Всъщност става дума за уникален фуникуляр. Това е въжена железница с две вагончета с имена,
Джиджо и , които се разминават някъде по средата по пътя си. Построен е в далечната 1898година. На
откриването на железницата е присъствал лично, композиторът Джузепе Верди.
Маршрутът на линията минава от Монтекатини Терме нагоре по хълма чак до
живописния малък горен градец Монтекатини Алто. Това ни става ясно от думите на
Здравко, който не забравя да ни спомене и за
малкия замък, трите църкви и големия площад, кафенетата и ресторантите,
където може да се хапне пица и да се пие, по чаша вино.Уникалната гледка не е
за изпускане...
Затова когато, ушите ни улавят,
казаното от водача ни, и след като оставяме багажа в хотела тръгваме на
мисия... Да се повозим на фуникуляра и усетим духа на отминалото време...
Докато вървим към спирката разбираме
от Здравко, че влакчето е спряло дейността си веднага след втората световна
война. Наложило се е ремонт, но едва към края на седемдесетте години на двайсти
век железницата започва да работи отново. Дължината на линията е точно един
километър. Преди да се настаним във влакчето ни посреща усмихнат ватман, който
ни поздравява на английски. Тръгваме. Много скоро обаче, ватманът спира
влакчето и музиката, която създава атмосфера на вагона вътре и дори гаси
светлините. Докато се чудим в
недоумение, Габи от нашата група ни осведомява, че ще трябва да се разминем с другото влакче,
което слиза надолу към Монтекатини Терме.
И наистина, когато става това, отново блясват светлините и след като
взимаме въздух облекчени, тръгваме отново.
Само след някакви си десетина минутки се намираме горе на хълма на триста
метра височина от Монтекатини Терме. Формата на полумесец горе ни показва,
средновековното градче с името Монткатини Алто, или това, което е останало от
него.
В тъмнината пред нас се открива
балсам за очите... Изумителната панорама от светлини, които се опитват да прогонят
мрака от хълма.
Решаваме да се разходим по тесните улички и усетим дъха на постройките
останали от някогашното минало. Уви оказва, че всичко е затворено. На входа на
най близката църква ни посреща свещеник, който тъкмо я затваряше пред
любопитните ни търсещи знания, погледи. Тук усещаме с изненада и сме поразени от
тишината и спокойствието на Монтекатнини Алто. Впечатление правят и старите оцелели сгради, уникалните тихи калдъръмени
улички и разбира се палитрата от усмихнати цветя по пътя ни.
След кратката ни разходка се връщаме отново към дървените пейки с панорамен
изглед, откъдето правим поредна сесия от оставащи за цял живот, снимки.
Много скоро срещаме отново радушната усмивка и поздрава на ватманът от влакчето,
който любезно ни запитва на английски, дали ни е харесало видяното.
Няма как да не ни е харесало особено като разбираме за термите или баните
на Монте Катини. Тука в града са идвали и продължават да го посещават интересни
личности. Не само артисти от цял свят, но и художници, които са творили по
времето на ренесанса.
Един по един най-после впечатлени
от видяното, всички се прибираме в хотел“Конкордия“, където както казах
отначало на приключението, оставаме да спим за през нощта. На следващия ден
след закуска товарим багажа и поемаме към столицата на Италия, Рим.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар