Отвън страхът валеше!
Къпеха се дните в тишината...
Никой никъде, не спеше...
Липсваше в сърцето - светлината!
Снегът прозираше във бяло.
Недоволен вятърът кипеше.
За любов и ласка закопняло,
момиче в самота, не спеше!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар