„Бижу“, без което не може...
Не знаеше
защо, но страшно много го харесваше. Обичаше да среща неговия верен и раздаващ
се поглед. Мъжът гледаше право в очите му, докато той засрамен от такова
уважение, обръщаше глава към небето и зяпаше неразбиращ, звездите.
Той знаеше, че е само негов. Истински приятел!
Винаги до него, всеотдаен и усмихващ се.... „Бижу!“ Всички приятели му
завиждаха. Някои дори ревнуваха от толкова много обич споделена с него...
Въпреки това, той никога
не изоставаше, където и да го водеше мъжа. Споделяше с него, дома му, храната и
дори чувствата, които го вълнуваха...
Верен до него, но свободен и без каишка,
следващ пътя му, бе кучето с красивото име Бъки, което правеше, разходката му
на мъж особено необходима, като въздуха около него, без който никой от нас,
приятели не може да мине.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар