Написания с трудност разказ

    Някои хора с талант си мислят, че е лесно да се напише разказ. Може и така да е, но дали ще се получи или пък някаква безсмислица ще кацне на белия лист… Кой знае?!

Но ето, че вие, който се мислите за писател и вдъхновението е пристигнало на бял кон при вас, решавате да се позабавлявате.

     Топвате перото в мастилницата и готово.

Започвате с утрото. Минавате през обяда, дори се осмелявате да вечеряте…

Вече сте почти готов за лягане. Все пак решавате преди меката завивка да ви хване в топлата постеля, да редактирате написаното.

Уви! Вече не се забавлявате. Навлизате в територия трудна за измъкване.

Взимате длето и чукче. Започвате.

„Хм! Това изречение в началото  плаче за изчукване с длетото.“

И хоп, махате го.

Да, но смисъла на разказа полека чезне. Налага се да се застраховате с нови за забиване пирони, които току що сте закупили от „склада“ във вашата глава, където криете мисли за помощ при нужда.

След сложна за вас операция на триене, писане и пак премахване на думи се чудите дали сте успели да се справите със ситуацията.

Разбирате, че макар и ново изречението не може да обхване всичко, което искате да кажете на света. Нужен ви е ритъм. Трябва ви нещо като живец. Нужно ви е препускане.

  Затова след кратък размисъл се опитвате да заковете още пирони в изречението. Докато го вършите обаче, става неизбежното. Пиронът наполовина влязъл в разказа се изкривява.

Тогава, какво?!

Налага се да бъде изправен. Опитвате, но не ви се получава. Нужни са ви клещи за да извадите досадно явилия се в изречението пирон. Отново смисъла на разказа ви се губи.

Нужни са ви нови трикове, похвати за да успеете. Дали пък да не залепите нещо, което няма как да се отлепи? Една крилата мисъл върши работа, но само една ли! Ако претрупаме нещата отново ще се върнем на изходна позиция.

От толкова мислене "Складът" в главата ви се пали. Горят в него едни думи за да се родят нови, дошли внезапно на помощ… Всичко е напразно.

Пот тече по лицето ви, а кърпичка нямате. Отскачате до кухнята и се плискате със студена вода. Това облекчава донякъде положението, но вече е късна нощ и ви се доспива.

За да не се предадете окончателно си правите голяма доза освежаващо, кафе.

"Хм! Така е май по-добре. Сега накъде?!"

Дали да чукнете с длетото премахвайки още някоя дума и да заковете нова?!

Маете се, а нощта препуска. Още малко и зората ще ви хване без да сте успели да се облечете в пижама за лягане.

Все пак това, което сте започнали трябва да го завършите. Изтормозен с торбички под очите посрещате новия ден. Той надзърта с усмивка през прозореца, гледа ви и се чуди:

-Изобщо не е лягал! Дали пък не е превъртял?! Седи, пише на клавиатурата и чука ли чука с длетото на пръстите си буквите, които му бягат…

Един палав слънчев лъч също наднича през прозореца и влиза в очите ви като се опитва да ви подскаже да се откажете.

 Но, вие сте упорит, никога не се отказвате. Не желаете да се примирите с провала. Все пак този разказ, който пишете ще участва в конкурс по литература. Нужно му е да бъде издържан. Рязан дори… Само и само за да грабнете някакво си там перо… Вие си имате, но жадувате за златното. Само то ще ви даде доказателството, че от писарушка сте успели да се превърнете в писател. Вярно не толкова познат в гилдията на творците, но човек, който се учи да забива пирони извадени от "склада", където всеки съхранява мислите си…

Почти сте готов. Оглеждате разказа още веднъж. Отначало докрай. Добре стои. Изглежда сдържан някак си. Дали пък преди не беше по-добър?!

Гризва ви съмнението и после сякаш нещо странно става с вас, защото изтривате изцяло разказа и се връщате в първоначалната му версия.

-Е, това е! -въздъхвате.

Че той разказът е бил написан още снощи, а вие се съмнявахте не само в способностите си на писане, но и в думите, които все пак колкото и да ги извъртахте, режехте, изчуквахте и заменяхте, все пак съдържанието им се оказа едно и също. Колкото по-кратко и съдържателно едновременно, толкова по- добре. Никакви пирони и длета не могат да заменят таланта, който имате. Той е дошъл внезапно една нощ, ударил ви е като с мълния и вие, вие нищо не подозиращият обикновен, човечец сте успели да станете творец. Без да сте го осъзнали, времето е играло във ваша полза. Дали ще вземете златно перо или не, не е толкова важно, нали?

Бъдещето само то, единствено то решава кой е успял и кой се е провалил. Другото, просто другото мислене е излишно. Нужен ви е бял лист и полет. Успеете ли да излетите значи сте се доказал. Ако не на писателската гилдия поне на себе си. Не за друго, а защото вие просто се забавлявате. Това е истината за живота. Прави това, което е нужно и те радва, а когато дойде славата, ако дойде изобщо на бял кон, тогава просто, просто се усмихнете и продължете полета си! Нагоре и все по-нагоре към върха, където ви чака живота!

В.Софин