Двама с нея дишахме поезия.
Къпехме във спор, словесния двубой.
Аз смъквах планини да я поглезя…
Тя, пък водеше с усмивки в брой.
Опитах да и кажа, за звездите над гората.
Тя ме грабна умно, с рози във червено.
Въодушевен ощипах в светлина луната.
Тя, пък светна ми - светофар в зелено…
Двама с нея дишахме поезия.
Думи гонихме в словесен спор.
Но после май ни стана ясно…
Че били сме дуо, от един отбор!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар