Интервю за четене на книги

Интервю за четене на книги

-Какво четете в момента?

         -Мързелив съм. Не обичам да чета... тормозят ме буквите в редовете... Свикнал съм без напрежение да гълтам страниците на книгите...

-И как става това, когато не четете?

-Лесно. Четат ми...

-Кой? Жена ви?

-Децата! Вместо да щуреят на вънка в заразената с коронавирус зона, ги строявам. Връчвам им интересна книга и всеки чете от нея по една глава. Аз съм се облегнал небрежно в креслото, притворил съм очи и се нося по пътеките на приключението, поднесени ми с чувство от детските гласчета на моите деца....

-Ти си бил много хитър бе! А ти самият можеш ли да четеш?

-Чета фишовете за глоби за неправомерното ми паркиране в синя зона...

-Само това?!

-А, и фиша за заплатата, когато я качат в АБВ –то.

-И как така сте постигнали този коефициент на интелигентност господине?

-С четене...

-Но нали казахте че не четете?

-Казах но и добавих, че ми четат! Ама, че неразбран човек сте, а искате интервю от мене...

-Все пак какво ви четат, децата!

-„Винету“, „Капитан Немо“, „Пипи дългото чорапче“, „Емил от Льонеберя“ и... много други.

-Но това са детски книжки?

-И какво от това?! Нали все пак ми четат нещо...

-Ами коефициентът ви за интелигентност, не обяснява как така...

-Достатъчно! На не особено зададени не интелигентно въпроси от ваша страна, господине не отговарям. Питайте децата! Може би те знаят нещичко по въпроса...

В.Софин