Когато планината изкачих,
утрото се скри без слънце.
Щом в очи езерни се потопих,
не видях да имат дънце.
Когато върховете покорих,
снегът направи ми пързалка.
Щом сила на стъпките дарих -
разбрах, че имам си закалка.
Когато в ниското се върнах,
станал бях пародия, малка.
Затова в ракията надзърнах –
пародията, стори ми се жалка!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар