Загърнати в листа от тишина
с дистанция родена в самота,
мълчим хванати във лудостта
на силом наложена, злина!
Погледи, усмивки бягат.
Вървим угрижени и неохотни.
Някои за зимата се стягат -
други превърнати в животни…
Объркани се давим в мъка.
Лицата заменени с гримаси.
Всяка любовна разлъка
с дистанция и празни маси…
Загърнати в листа от самота
с измислена за всеки, тишина
мълчим стиснати в злина,
осигурена ни, от „лудостта“!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар