От вода, която пих
дочух изворния вик
да се прозява в стих
с глас възторжен, многолик!
Дрънкаше потокът кастанети.
Камъчета ромонеха, омайни.
Някой там, хвърляше монети –
търсеше любовни тайни!
Пъчеше се горд, стихът
с капчици от думи благородни.
Несамотен идваше викът
на една „мелодия“, природна!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар