Хлябът чер
Ама никак не ми се иска
понякога, когато се размисля,
Животът труден с риска,
да ни трови, мъчи, обезсмисля!
Днес сме тук на слънце.
После дъждът ни стиска.
Стигнали тъмното на дънце,
в кьоше, което ни се киска.
Да вкусим хляб в размер.
Този който веч го няма.
Да опечем забравения, чер
хляб, който хранеше и мама.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар