Ресто от една стотинка

                                                                                             

                                           Ресто от една стотинка

     В магазина усърдно подреждам покупките в чанта. След това решавам да съм точен с парите.

Давам стотинка бакшиш отгоре и тръгвам да излизам. На вратата ме стига безкомпромисен гласът на продавача:

–Ало, вие… Да точно вие господине, където ме гледате учудено. Моля ви върнете се за рестото!

Изненадан мисля си, какво пък толкова е станало. Някаква си мижава стотинка. Затова решавам да усмихна продавача с отговора:

–Задръжте рестото!

–Вие май се опитвате да ме купите със стотинка? – гледа ме обиден, продавачът.

–Не, моля ви! Няма такова нещо. – казвам аз вече леко сконфузен.

И за да смекча натрупалото се напрежение създало се от сцената, добавям лев към стотинката. После отново ни лук ял, нито мирисал тръгвам да излизам.

Продавачът в отговор реагира мълниеносно:

–Вие господине не  чухте ли какво ви казах? Върнете се за рестото!

Попаднал в патова ситуация се връщам и благосклонно оставям цели десет лева да правят компания на единия лев и мижавата стотинка.

После докато продавачът се окопити хуквам леко към изхода изпроводен под слисания му поглед. Да, но почти отварям вратата, когато чувам:

–Ало, ало! Купувачът, моля! Върнете се веднага на касата!

Реагирам раздразнено на заповедния тон на продавача:

Защо пък!? Дължа ли ви нещо?

–Не разбира се. Аз ви дължа. – гледа ме вече почти намръщен, и раздразнен от своя страна, продавачът.

Тъкмо да го попитам какво, когато хвърлена стотинката ме стига. Рязко спирам и успявам да я уловя.

–Не ви липсва ловкост. – констатира продавачът – а не искахте да си вземете рестото… Помислете! Стотинка по-стотинка, лев. Лев по лев, цели десет!... А вие се отказвате от рестото. Никога не го правете повече!

Сконфузен и ядосан донякъде излизам на чист въздух гарниран с мои размишления.

      Прав е продавачът. То ако не ме беше върнал за стотинката нямаше да го има и лева. Ако не бе левът, нямаше да се пръкне и десетолевката…

      Винаги уважавайте стотинката! Защото умножена, тя има стойност. При това съвсем не малка, колкото си мислех преди да я оставя за бакшиш на продавача. И да изживея срама пред всички в магазина да си взема нищожното ресто. Ресто от една стотинка!

В.Софин