Любовен сблъсък или късметът на Виктория и Виктор – трета част

 

                                                                                            

 Трета  част на Любовен сблъсък или късметът на Виктория и Виктор.

 Няколкото летни месеца на размисъл докато се опитваше да забогатее от реколтата на ягоди на шефа си, Виктор стигна до прозрение.

Спомни си думите на баща си, които му бе споделил за дядо му някога.

Когато нямало почти, никакъв транспорт. Как да стигнеш до любимото момиче на сърцето ти, ако то живее прекалено далеч!?

Дядото на Виктор изобщо не се поколебал. Някакви си 76 километра път. Да, но върви, че ходи пеша до някакво си затънтено село в планината. Намерил от добър приятел велосипед, дядото на Виктор изобщо не се поколебал. Хванал пътя или както се казва не се отказал от любовта на живота си.

   Връзката им до тоя момент била доста странна. Приятел на дядото от казармата му дал адреса на една от братовчедките си.

   Цели три години и един месец. Толкова време прекарал в казармата дядото на Виктор. Почти през всичките тия изгубени дни вървяла кореспонденция между двамата. Дядото и бабата на Виктор.

Най- после, когато се уволнил обзет от неустоимо желание благодарение на велосипед даден му назаем от приятел, той успял да стигне до селото намиращо се високо в планината Руен.

По това време бабата на Виктор изпитвала съмнения за връзката си. Имала си сериозен кандидат за женитба.

  Да, но дядото на Виктор бил хубавец. Дето казват съвсем не за изхвърляне. Момите въздишали с копнеж, когато им се усмихвал. Не трябвало да се изпуска и шансът да се спасиш от тютюна. Всеки в селото знаел, че се става рано в три. Отива се на нивата. Бере се и после след изгрева на слънцето се нижат низи от тютюневите листа. Това било единственото препитание на хората от селото. Вярно е, че се занимавали и с животновъдство. Овце и кози, които давали не само топло мляко, но и вълна за дрехи и чорапи. А каквото пък се засаждало там в тая червена благословена от Бога земя, всичко се раждало. Но намиращ се високо в планината, откъснат от градовете. Така се прехранвали и живеели близките на бабата на Виктор. И ето, че именно в оня момент имала шанс да се измъкне от тютюна.

     Но това не било всичко. Приятелките и или както им казвали тогава, „дружките“ направо и заявили, че ще и отмъкнат хубавеца….

     Дали това е била точно причината баба му да тръгне и последва дядо му, Виктор не знаеше. Само му стана ясно, че за любовта граници не съществуват.

Взел категорично решение, Виктор се обадил на Виктория, която още се борела за щастието си в Италия.

Виктор се замисли за това, че днес е добре е, че го има интернета и не трябва да се пишат писма и чакат отговори с дни.

    Свършил с брането на ягоди през септември. Време било да се връща в България. Но като знаел, че Викито я чакат почти още две години работа като домашна помощница, той не издържал. Толкова много пропиляно време като се замисли човек за някакви си пари. Човек трябва да е упорит и да опита сам да кове щастието си.

Всъщност това се оказва глупаво. Нима не трябва любовта да възтържествува вместо някакви си спечелени с пот на челото, пари. Те решават дали да има любов или не… Нима?

Взел припечеленото в Шотландия от брането на ягоди, Виктор не се връща в България. Прозрял истината, която свързала някога дядо му и баба му, той тръгнал към Италия да се бори на свой ред за любовта си.

Човек ако не се напъне сам да стори нещо за бъдещето си, значи няма да има такова.

     Цял живот работа, мижави пари и накрая, хладен гроб. Нима за това са раждаме на този свят? Да теглим хомота удобно наложен от хора с пари.

   На летището в Рим никой не посрещнал, Виктор. Успял да вземе такси и да се разбере с шофьора за адреса. Вече там на посоченото място слиза, взел мерки. С разкошен букет от червени рози, Виктор има идея. Не само за среща с Виктория, а за романтична разходка за двамата до Венеция.

 Следва продължение

В.Софин