Любов или война

                                                                    

                                                                         Любов или война

         Ако до преди няколко години сте били войник и изпълнявали заповеди, знаете, че те са безпрекословни. Нямате право да откажете. Какво говоря… Та вие нямате право и да се намръщите дори. Старшината майка на ротата се грижи в казармата за всичко. Да сте облечени, изкъпани, със сменени всяка седмица, чаршафи на леглото. Но най-важното на, което той ви е научил е, да сте измели помещението, където спите; да сте оправили леглото след ставане. Изобщо старшината така ви подготвя за живота отвън.

   Ето, че най-после сте приключили с армията и имате възможността да помиришете цивилен въздух на свобода. Прибирате се щастливи и забравяте почти веднага за правилата в армията. Креватът сутрин го оправя майка ви. Тя помита, бърше праха под стъпките ви, мие пода и гледа де не се успите за работа. Толкова е грижлива, че ви храни по - всяко време на денонощието. Вие се чувствате щастлив и обгрижен от всякъде. Или почти сте на върха на щастието с едно изключение. Липсва ви съпруга. Покрай вас приятели тикат детски колички, а вие се мотаете безцелно като свободен елемент. Най-после събирате кураж и вие да вкарате гол. Но за съжаление сте още начинаещ футболист. Затова успявате да си вкарате автогол. Мислите си: „Ей това момиче го харесвам!“

Атакувате. Храбър сте. Все пак войник с опит. Отначало крепостта отказва да падне, въпреки, че я обсаждате месец, упорито. Тъкмо решавате да промените стратегията, защото сте забелязали друго миловидно момиче, когато най- после тя ви казва - „Да!“

Вече се мислите за щастливец. Бедна ви е фантазията ако знаехте какво ви предстои. Падате в капана и няма измъкване. Мислите: „Ей колко съм влюбен само!“

Целувате избраното от вас момиче и го отвеждате пред олтара. Най-после сте като всички ваши приятели. Щастливо женен. Нищо не ви липсва.

       Уви! Правилата са си правила. Те се връщат необикновено агресивни и ви прегръщат изцяло. Нямате предишната свобода. Сутрин вече вие оправяте леглото след като станете. Научили сте, че закуската се приготвя от ръцете ви. Съдовете използвани не се оставят самотно да скучаят на масата за хранене,  а се мушкат в съдомиялната. Дори знаете как да я пуснете за да може тя да свърши работата по измиването на чиниите.

 След това грижовно ги прибирате в шкаф, където им е мястото. Отначало това ви забавлява. Даже се радвате, че може да сте в помощ на съпругата ви. Тя е щастлива и ви се усмихва с тия нейни чувствени очи, тая сладка за целуване уста, на която не устоявате.

      Но ето, че майка ви се чувства отритната. Тя не е съгласна вие да се занимавате с тези според нея досадни дейности. Затова отново се включва във ваша помощ. Когато съпругата ви е на работа, майка ви прибира и мие чиниите на ръце, а не съдомиялната, която скучае бездействена. Ако сутрин спите още, тя се старае да не ви събужда рано. Така закъснявате за работа. Но за майка ви, вие и вашето спокойствие са най-важни в света, така, че вашето мрънкане просто е пренебрегнато, и няма смисъл от него.

Лека полека се връщате в старото си русло. Забравяте напълно за задълженията си. Мислите си понякога:

„Какви задължения? Нима съм имал?“

Съпругата, която бди над семейното огнище забелязва вашата отпуснатост. Има си хас да не е забелязала коремчето ви. Наддали сте в килограмите и не влизате вече свободно в дрехите си. Затова те започват да изчезват една по една. Просто се изпаряват.

Една сутрин отваряте гардероба и търсите:

–Хм! Мила, а къде съм оставил късметлийското, кожено яке? Да си го виждала някъде?

Чувате в отговор:

–Да случайно го видях в контейнера за боклук отвън, откъдето един клошар го взе за себе си…

-Как е попаднало там? – питате леко озадачен, още не заподозрял нищо.

-Просто го изхвърлих в боклука, където отдавна му беше мястото.

–Защо? Нали знаеш, че ми беше любимото?

–Не ти ставаше вече, скъпи…

–Да не би да намекваш, че съм дебел!?- обиждате се вие.

–Напротив! Твърдя, че гардеробът трябва да се обнови…

И така въпреки мърморенето от ваша страна, милата ви води в магазина за дрехи, където се усещате като току що отбито теле.

Съпругата ви облича с нови аксесоари. Избира дрехи, които не харесвате, но виж ти, били модни за сезона.

Леко полека отстъпвате периметъра си. Милата ви е превзела изцяло. Има си хас. Тая нейна дяволита усмивка; нейните вкусни като череши устни… Миглите и като на пърхаща пеперуда!

Затова примирен, когато излизате от магазина за дрехи вече сте облечени изцяло по неин маниер.

Вашият вкус вече е забравен. Той е стъпкан и изхвърлен в кошчето за боклук.

Добре, че сте стоик. Свикнали сте от казармата, където изпълнявахте безпрекословно, заповеди.

Така, че колкото повече ви строяват, толкова повече стоите в поза мирно.

 Веднъж съпругата ви се връща по-рано от работа. Вижда, че сте забравили да пуснете пералната. Дрехите стоят в панера, мръсни. Чиниите и те не измити лежат кротко още върху масата.

Милата ви почва:

–Мамино синче, такова… аз ли трябва да върша цялата домакинска работа вместо теб?

      Отначало се чувствате засрамен. Дори намирате сили за извинение. Но нещата се задълбочават. Хващат ви още няколко пъти в грешка. Започва леко да ви писва от постоянните нападки. Искате! Не, жадувате свободата си. Решавате да се разведете. Но внезапно удряте на камък. Милата освен, че  заявява, че сте безсърдечен идиот ви слага на място с думите:

–Бременна съм!

Стоите като истукан. Не мърдате. Не дишате дори. Изпаднал в шок, чувате отново:

–Не ме ли чу ? Бременна съм!

Вашата лелеяна свобода отива по дяволите. Вече сте разстрелян. Напълно убит разкъсан от мина. На две части…

Едната реве с крокодилски сълзи за майка си, а другата тегли към жена ви…

Дилема, която е особено трудна са решение. Изборът е ваш. Оглеждате се за още въздух. Вместо него виждате други приятели. Те тикат детски колички и се усмихват щастливи. Станали бащи. Радват се на деца.

 Предавате се. Вдигнали бяло знаме се оставяте да бъдете манипулиран. Управляван вляво, вдясно и напред. Без условности. Вашите условности да не правите нищо. Те са останали в миналото. Вече сте нов, новеничък изкован с труд от съпругата, съпруг.

Вие имате мнение по-всичко.

Пардон! Имахте! Вече мнението го взима съпругата ви.

„Свободата, Санчо! Тя не е като салама, който режеш сутрин за закуска и оставяш безгрижен обелките на масата…. Свободата това е изборът, който правиш за да имаш семейство…!“

      Но ако пък  все още ви тежи и не сте свикнали… Освободете се от бремето. Да можете да го сторите. Можете, но това ще докаже само, че не сте успели и войник да бъдете в казармата. Крепостта не е била превзета изцяло от вас. Вие сте абдикирали изплашен и развели бялото знаме на позора.

Тогава?

 Възкликвате:

–Ех, животец, животец! Какво пък! -въздъхвате унило, примирил се с обстановката. –Каквото за другите, такова и за мен…!

В.Софин   6.08.2022год.