Тя!
Като дойде
оная… Нито ме пита, дали може или не. Като дойде и ме завърти в шеметен танц.
Вдигне ме във въздуха. Изкачи с мен стъпалата към рая, и после ме хвърли отгоре,
долу в ада.
Може би ме наказва,
за да не си виря прекалено носа си от горделивост. Знам ли! Разбирам само, че е
във вихъра си като ме почне. От нейде придобива неимоверна сила. Влиза заедно с
мен по домовете, изкачва планините. Не забравя да надникне и в реките. Оглежда с
любопитство градовете. Събира от там, хорски греховете. Мушка се под топлите
чаршафи. Улавя там в изневяра, който сгафи… Взира се към птиците в небето. Не забравя
да ухапе с красота, полето. Играе на гоненица даже с детето. Навестява понякога
с любов, сърцето.
Като дойде оная, красиво разголена, капризна, наконтена… Вири нос и става нетърпелива ако не и обърна внимание.
Преследва ме с мечтите си. Влиза с ругатни в ушите ми. Скача в мислите ми, и
преследва бръмбарите там. След кратък размисъл се плъзва леко към шията. Пътува
към рамото на дясната ми ръка. Спуска се по нея като скиор усвоил стръмна писта
и после… После хваща пръстите ми в работа. Кара ги да държат перото. Да го топват в мастилницата и да рисуват думи
върху белия лист.
Различни по цвят и с
мирис на кафе, думи. Парливи понякога като коприва, друг път галещи сърцето, и
реагиращи остро с щипките на рак в нослето…
Докато Тя се упражнява в тетрадката с моята ръка по писане,
внезапно се начумерва като усеща, че е пренебрегната. Цупи се като малко дете
забравено за бонбон; като любима лишена от мъжки ласки.
Затова бяга от мен
при други. Навестява ги с обич. После ги грабва във вихъра на шеметния си танц
и ги качва право в облаците, за да ги свали после рязко в ада.
Внезапно печеливша
рулетката се завърта. На гости при мен е Музата. Именно тя идва невъздържано в
твореца и си отива, когато си поиска. И нищо не може да се направи, освен да се
чака с търпение.
И после отново танц, отново завъртане и много късмет при
новите срещи с нея!
В.Софин
29.08.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар