Гълъбите

                                                                                     

                                                                             Гълъби       

     Някой бе решил да нахрани гълъбите. Два от тях ожесточено кълвяха в пластмасова тарелка натрошен, хляб. Няколко трохи отскочиха и спряха полета си в стомасите на дебнещи ситуацията врабчета, които също бяха гладни.

 Внезапно от намиращия се там супермаркет се измъкна количка с бебе. Загрижена майка му се спря в близост до гълъбите за да даде водичка на малкото.

Почти веднага след нея излезе и незагриженият татко с  петгодишната си дъщеричка. Малката беше облечена като принцеса с красива рокличка и бяла шапчица на главата.

 Едва видяла гълъбите дъщеричката се откъсна от таткото и се втурна да види и се порадва на гълъбите.

Майка ѝ, която все още бе заета да дава вода на бебето, извика предупредително.

Брадатият татко полудя. Хукна след малката петгодишна принцеса. Детето тъкмо посягаше към гълъбите, когато незагриженият баща я грабна в ръцете си. Започна да я разтърсва грубо и да крещи:

–         Къде тръгна? Още от сутринта ми създаваш проблеми.

Докато ръмжеше неудовлетворен от решението на детето си не престана да я разтърсва силно.

    Изплашена до смърт малката принцеса се разплака почти без глас. Не като таткото, който крещеше силно за да видят и други хора какво става на улицата. Детето не спря да хлипа, и родителят не престана да я обижда, и нарежда заповедно:

–Спри се! Веднага престани да плачеш! Ревла! Не викай повече! Чуваш ли какво ти казвам?

Малката тихичко хлипаше, а бащата не преставаше да крещи.

 После майката с бебето, която мълча през цялото това време явно също изплашена, внезапно тикна детската количка напред и тръгна по-зебрата на улицата отсреща. Грубиянът с малката принцеса в ръце, която не престана да се дърпа, както и той да я разтърсва ги последваха.

Вината на петгодишната му дъщеря беше, че бе видяла гълъбчетата да се хранят.

Последните не обърнаха внимание на станалото. Може би, защото бяха заети да утоляват, заедно със случайно прелитащи наблизо врабчета глада си.

    Ето, че от супермаркета се измъкна навън друг татко. Той също държеше за ръка петгодишна малка принцеса. Детето внезапно видя гълъбите.  Баща ѝ, който я последва като я държеше за ръка, ѝ каза нещо. Не се разбра какво, защото езикът се оказа чужд за разбиране. Но всъщност хората видели случката разбраха. Малката, явно беше неговата малка, обична принцеса. Тя спря поглед на хранещите се гълъби, вгледа се в очите на татко си, усмихна се на ласкавите думи изречени от него.

Тя не заплака като другата принцеса. Двамата баща и дъщеря се отдалечиха бавно от гълъбите, неусетно почти, невидимо за другите хора.

  Нещата имат свойството да загрубяват, когато няма очи за видимото.

Първият баща не само, че не забеляза гълъбите. Той не ги видя, защото беше зает със саморазправа с малката си дъщеричка.

Другият чужденец, но също баща не само, че погледна. Той заедно с дъщеричката си видя гълъбите и отиде при тях. Усети невидимото, което живее наблизо. Дори успя да насърчи с ласкави думи петгодишната принцеса облечена в розова рокличка.  

   Невидимото живее до нас. Трябват ни само очи да го видим и усетим. А то е, любов без, която нямаше как да просъществува света до днес такъв, какъвто го познаваме всички. Или може би, не всички, а само тия хора, които знаят какво всъщност е любовта. Любовта да даваш щастие, а не да го отнемаш на ония, които го имат.

В.Софин 20.06.2023год.