Усмивка
в розово
В началото на
лятото я срещнах. Стърчеше в самота сред храсти и ме наблюдаваше. За да не
остана по назад зяпнах я и аз.
Една от първите
утрини на лятото, тя ме срещна с едва доловима усмивка. На следващия ден съзрях
полуотворените и розови устни. А на третата вечер я забелязах. Сияеше цяла в
розовата си прелест.
Когато на следващия ден бях на работа мисълта ми неизбежно
отскачаше при нея.
Красива една такава, необикновена, мила… Как да не се
влюбиш?
Легнах си
вечерта леко отегчен от рекламите по телевизора. За всеки случай надзърнах през
прозореца към храстите. Мракът я скриваше изцяло. Нямаше я прелестната ѝ розова
усмивка нито пък нацупените сладки устни.
Едва изчаках до заранта. Отворих прозореца на стаята, където
спях заедно с първите слънчеви лъчи. Нямаше я!
Излязох отвън леко изнервен и невярващ на очите си. Помислих
си, дали пък някой гамен не беше посегнал на красивата ѝ розова усмивка.
После изведнъж
прогледнах. Стана ми ясно. Животът най-висшето благо си беше отишъл. Розовите
листенца разпилени долу даваха ясен отговор. Розата, която беше пъпка, после успешно
разцъфна пред погледа ми с прелестна усмивка. Накрая вятърът немирник беше
издухал листенцата в розово долу върху земята, където бяха намерили завинаги
покоя, който всички намират за странен,
но не и очакван.
Скоро целият розов храст разцъфна в усмивки. Но оная
първата, тя остана в сърцето ми, защото ме грабна още от първия ден на лятото.
В.Софин 30.06.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар