По пътеката
Когато тръгнеш
по пътеката… По оная зеленикавата пътека дето всеки минава и няма връщане. Спри
се за миг и погледни назад! Какво те спира? Ония тучни поля, планини, цветя и
зелени долини с реки. А може би,
приятели, роднини или закъсняла любов. Спри се за миг, погледни и после
продължи. Може би ти се иска да се върнеш, майка брат и любов да успееш да
прегърнеш?
Мигът не стига, но за зелената пътека, всъщност стига.
Трасето е очертано! Трасето е миг от което връщане почти
няма, ако няма прозрение.
Животът е
миг! Животът е мит! А може би е и наказание, за да може поне с мъничко познание
да стигне до умът, който все греши и все не може да реши накъде да тръгне в онзи
миг, когато се прощава с всичко, което е обичал и страдал!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар