Лудият
Не знам защо бях пуснал късно вечерта
прекалено силен звука на телевизора. Съседът си позволи да почука изнервено на
прозореца, но аз не го спрях по простата причина, че вече бях потънал в сън.
На сутринта пристигнаха двама неканени с бели престилки. Щели да ме
проверяват. Оплаках се:
–Боли ме коляното.
На, което отвърнаха:
–
Друго ще проверяваме…
–
Зъбите също ме болят…
–
Не ни интересува…
–
Ами ушите не ме слушат вече и
главата ми щрака.
–
Не сме лекари – най-после обясни
единият, докато ме наблюдаваше с интерес.
Не
издържах:
–
Че какво тогава ще проверявате?
Всичко при мен е наред. Телевизорът работи, компютърът, също съдомиялната и
пералната дори… Даже виртуалната жена ме слуша повече от необходимото.
–
Не господине. Друго сме
упълномощени да проверим.
–
Да не би да искате да видите
водомера за водата или таблото за тока? – питам ги, а те:
–
Не няма да гледаме тия неща.
Озадачих
се. Двамата в бели, чисти престилки. Съмняват ме да не са преоблечени полицаи
под прикритие!?
И
тогава другият изведнъж проговори сякаш някой му беше дал думата:
–
Ние сме обикновени държавни
служители. Дошли сме по молба. Трябва да изпробваме най-новото си изобретение. Модерна
риза, която ще закопчаем отзад на гърба ви.
–
И защо имено на мен, а не на съседа
Генадий? –позволих си да се учудя аз.
–
Нищо лично. Просто бяхте избран на
свободен принцип. Изкуственият интелект ни изпрати към вашия дом.
–
Кой, кой? – реагирах със съмнение аз.
–
Нима не сте чували нищо за изкуствен интелект?
Така, че излишно е да се дърпате. Не желаем инциденти, заради, които после ще бъдете
принуден да заплатите в глоба.
От
това омекнах. Предадох се. Вкараха ме в ризата и докато осъзная ставащото ме извлякоха
навън само за да ме откарат някъде с буса, с който бяха пристигнали.
После
ми стана ясно, че са ми надянали усмирителна риза за да ме вкарат в лудница. На
въпроса ми:
–Защо?
Отвърнаха:
–За
да направите и вие проверки, господине.
Веднага ги почнах. Всички вътре се оказаха с различни имена. Един се
представи за Наполеон, друг за Хитлер, а третия направо заяви, че е Сталин.
Хубаво! Но кой бях аз?
Попитах един облечен в бяла, чиста престилка
и той ми отвърна:
–
Вие ли? Вие сте лудият!
Просто
да не повярва човек, какви ги върши изкуствения интелект. Той ме бил
освидетелствал.
Запитах се. Че
кой ли може да е той?
Оказа се комшията Генадий, който не можел да спи нощем заради силния звук пуснат
от мен по телевизора. Явно носех наказателна отговорност заради слуха ми. Бях
изгубил своята идентичност и получил нова. Хм! Какво пък. Лудият! Че кой днес
не е?! Дори Генадий. Но има време и него ще го пипне изкуствения интелект. И
тогава, тогава може и той да получи нова идентичност. Но всичко с времето си.
Време е за проверка.
–Ей ти, там, къде се измъкваш? Идентифицирай се!
–Ами аз, аз съм лекарят, който ще ви назначи лечение,
но първо да наложа такова на Бонапарт.
–Опа! Още един!
Животът е пълен с чудеса. И най-вече натъпкан с
изкуствен интелект. Пазете се! Идват ония, които не могат да мислят, но работят
по добре у казана от компютрите, програма.
В.Софин
30.06.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар