Да възпея...

 

                                                                            

Да възпея…

Да възпея розата любима.

Бодлите ѝ с милувки да сравня.

Да усетя болката им несломима

в капан заложен в любовта.

 

Да възпея музата сравнима

с връх красив от планина.

Да усетя как от мен се взима

сърцето ми събудено на ранина.

 

Да възпея облака съдбовен

за сълзи, които са на любовта.

Да  усетя как денят дъждовен

гаси разпален огъня в кръвта.

В.Софин 2.03.2024год.